Ян Ирвин - Тетрарх

— Внимавай! — изкрещя механикът.

Аахимът насочи контролния лост в обратна посока.

— Чувал съм, че около Снизорт има почти толкова залежи, колкото и зад стените — побърза да добави Крил-Ниш. — Възможно е лиринксите да са запалили външните находища, за да ни затруднят.

Вече можеха да виждат полесражението, обкръжило стените на Снизорт. Минис насочи конструкта към един от близките хълмове, за да придобие по-добра гледка. Черният дим се издигаше от половин дузина места отвъд стените. Навсякъде кипяха яростни сражения, макар от тази позиция да не личеше на чия страна е предимството. Земята се тресеше от попаденията на катапултните снаряди, много от които бяха обгърнати в пламъци.

Ниш можеше да си представи в какъв ад са захвърлени сражаващите се — разкалян от кръв прахоляк, неспирни писъци и стенания, ужасите на разкъсваните живи.

— Какъв е планът ти? — попита механикът.

— Надявах се, че ти ще ме посъветваш. Ти си толкова изобретателен, Ниш.

— Аз не зная почти нищо за Снизорт, Минис. Това е първият път, в който виждам мястото.

— Тогава какво ще правим? — отчаяно промърмори аахимът.

За този въпрос Крил-Ниш имаше готов отговор: самият той би побягнал. С цялата бързина, на която бе способен. Но знаеше, че в случая искреността му няма да бъде оценена.

— Нямам представа.

— Зная, че можеш да измислиш нещо. Разчитам на теб.

— А не трябва! — тросна се Крил-Ниш. — Погледни колко са силни стените им.

— Моля те, Ниш. Ти си единствената ми надежда.

Механикът се загледа в крепостта. Искаше му се да намери някакво решение, пък дори и защото синът на най-могъщата личност в Сантенар го умоляваше. Ако успееше да си запази благоразположението на Минис, един ден това щеше да му донесе немислими облаги.

— Да отидем да говорим със скрутатора. Стига да не се окаже прекалено зает и да не ни приеме, в което съм почти сигурен.

Минис насочи конструкта към щаба на армията, разположен на по-висок връх. Минаха през пет поста, но никой не се осмели да спре сина на Витис. За съжаление скрутатора го нямаше — рано сутринта бил отлетял с въздухоплава.

Ниш, останал сам на ръба на хълма, забеляза, че двама офицери са се втренчили в него — наоколо бушуваше война, а той не носеше униформа. Тъй като военните се отправиха към него, механикът побърза да поеме обратно към конструкта. Нямаше намерение да бъде зачислен.

— Да вървим — каза Хлар. — Няма смисъл да стоим тук.

Двамата цял ден обикаляха Снизорт от разстояние, а по здрач отчаяният Минис насочи конструкта обратно към аахимския лагер.

— Да потърсим отново скрутатора — предложи Крил-Ниш.

— За малко се разминахте — каза Фин-Мах, когато конструктът отново спря на командния хълм. Въздухоплавът се отправяше на юг.

Минис започна да си скубе косите. Той рухна на колене, протягайки ръце към небето. Зениците му се разшириха.

— Виждам бъдещето, Ниш. То е черно и червено. Кървавочервено!

— Какво има, Минис?

Дали аахимът говореше за бъдещето на Ниш, или за смъртта на неизвестния близък човек?

— Огромна експлозия! — Втренченият му поглед се премести върху механика.

— Какво искаш да кажеш?

Очите на Минис се подбелиха. Той се вцепени и безмълвно рухна върху тревата, където остана да лежи като вкаменен ствол.

Фин-Мах дотича с кофа вода, която плисна в лицето му.

— Най-добрият цяр против пристъп — обяви тя.

Минис изхъхри и се задави. Скованите му челюсти се размърдаха, изплюващи водата. Краката му се раздвижиха. Накрая аахимът отвори очи, отново нормални. Той слабо се усмихна към Ниш.

— Става дума за тях.

— Тях?

Въздухоплавът почти не се виждаше.

— Приятелите ти — Флид, Иризис и Юлия. И за Снизорт.

— Натам ли се отправиха те? — обърна се Ниш към Фин-Мах.

Страданието на Минис изглежда я бе впечатлило.

— Вярваме, че лиринксите са разположили възлопресушител. Флид отиде да го унищожи.

За момент изглеждаше, че младият аахим ще получи повторен пристъп.

— Ами Тиан?

Никой не отговори.

— Сам ще отида при нея — заяви Минис, — щом не се осмеляваш да ми помогнеш.

— По-добре кажи на баща си, Минис — рече Хлар.

— Ха! — яростно изфуча аахимът. — Той ще се зарадва да я види мъртва. Единствено на Триор мога да се доверя, но…

— Какво?

— Тя винаги се отнася с презрение към предсказанията ми.

На Ниш му бяха омръзнали Минисовите оплаквания.

— Толкова ли те е страх от нея, че ще позволиш това да ти попречи да спасиш любимата?