Ян Ирвин - Тетрарх

Когато Лиет я бе пуснала обратно в схематизатора, ръцете на Тиан бяха останали отвън. Без да се замисля занаятчията подири амплимета и откри, че той още е окачен на врата ѝ! Рил винаги го окачаше преди сеанс, а в суматохата Лиет и другият лиринкс бяха пропуснали да го свалят. При допира полето на Снизорт тутакси изникна в съзнанието ѝ. Излъчването бе странно деформирано и бе подредено в структура, която тя разпозна веднага. Дефектният торгнадр. Той ли изкривяваше полето, или амплиметът оказваше влияние и върху двете? Не ѝ се искаше да узнава.

Сред излъчването Тиан видя ярки звезди — места, където лиринксите и човешките армии черпеха енергия. В тази зала също имаше светла точка, енергията, черпена от схематизаторите. Но нейният блясък отслабваше.

Полето припламна в подобие на раздухан огън, отслабна почти до отсъствие, сетне се разгоря отново. Определено нещо не бе наред. Може би от възловата точка биваше поглъщана прекалено много енергия. Всички онези кланкери на повърхността сигурно поглъщаха чудовищно количество. Ако излъчването изчезнеше…

Тиан се опита да се изтласка нагоре, само че желето бе прекалено силно. Дори и сритването му не помогна. Невъзможно беше да се измъкне.

Тя отчаяно отпусна глава, опитвайки се да открие утеха в примирението. Внезапното осъзнаване я накара рязко да се изправи, стоварило се върху ѝ като зашлевяване. Наистина ли бе раздвижила нозете си току-що? Не, сигурно бе халюцинация. Тиан се опита да свие пръстите на краката си и със сигурност ги усети да се раздвижват.

Не си позволи надежда — знаеше, че войниците усещат отсечените си крайници с години. Занаятчията пробно се срита в глезена… Усети движението, усети и болката в големия си пръст. Истина беше. Краката ѝ си бяха възвърнали движението и чувствителността. Вече не беше саката. Скоро отново щеше да ходи. Ако се измъкнеше от този схематизатор.

Тиан се намести. Умът ѝ работеше трескаво. Ето какво бе целяла процедурата между двете схематизирания. Старият Хюл бе схематизирал — или по-скоро плътоформирал — увредения ѝ гръбнак.

Наистина ли тя бе претърпяла плътоформиране? Повдигна ѝ се. Ами ако бяха използвали част от някакво друго създание, за да ѝ върнат движението? Тя си представи как в гърба ѝ има нещо, което нараства и се храни от нея. Но поне за момента тя отново можеше да ходи. А това си струваше.

Занаятчията продължи с опитите да се изтласка, ала ръцете ѝ не притежаваха достатъчно сила, за да преодолеят желето. Тя отново отпусна глава върху схематизатора и, въпреки продължаващите трусове, потъна в дълбок сън.

— Тиан?

Тя се сепна. Това звучеше като гласа на Весил. Залата бе пълна със стелеща се прах, а самият въздух бе застоял. Явно вентилационните духала вече не работеха.

— Весил?

Той с бърза крачка се приближи към нея.

— Слава на небесата, че се върнах.

Макар и с една ръка, наставникът я измъкна с лекота. Подаде ѝ някакви парцали, с които тя да се поизчисти, докато той намери дрехите ѝ. Кожата на Тиан се бе покрила с раздразнени петна.

— Какво става, Весил?

— Лиринксите от подземията също се включиха в битката. Сражението е много разгорещено, а и има проблеми с полето. В долните нива има дим. Снизорт бива изоставян.

Тиан обви ръце около себе си. Случилото се в последно време я правеше подозрителна, дори към него.

— Те ме оставиха да умра.

— Убеден съм, че не е било умишлено.

— Рил ме изостави!

— Той бе изпратен горе. Бях сигурен, че ще отведат и теб заедно с останалите важни пленници, но в паниката…

— Знаеш ли пътя до повърхността?

— Разбира се… ако успея да го достигна.

Тиан успя да се облече, само че краката ѝ все още бяха слаби. Налагаше се мъжът да носи нея и раницата ѝ. След няколко минути, когато умората му започна ясно да проличава, Тиан каза:

— Продължи сам, Весил. Не можеш да ме носиш през целия път.

— Няма да те оставя.

— Така ти също ще умреш.

— Изправен съм пред този риск от деня, в който бях пленен. Предпочитам да умра, отколкото да изоставя приятелка.

— Аз изоставих своите — рече занаятчията. — Но те бяха мъртви.

Двамата седнаха на пода, за да може Весил да си поеме дъх.

— Много красив кристал — отбеляза той.

Тиан докосна бипирамидата.

— Това е специален вид хедрон. Амплимет. Той може да захрани тетрапода ми… Ако знаеш къде е.

— Предполагам, че е в някое от близките складовите подземия. Но ако полето изчезне, няма да имаш голяма полза.