Ян Ирвин - Тетрарх

Рил му каза нещо, в отговор на което възрастният мъжки яростно поклати глава. Безкрилият погледна към Тиан, а Хюл остави кофата обратно. Сетне с хрипкав глас издаде нареждане, в което жената можа да различи собственото си име и названието на създаденото устройство. Накрая се отдалечи, отнасяйки торгнадра.

— Оправен ли е торгнадрът? — прошепна тя към Рил.

— Не — отвърна лиринксът, след като се огледа. — И старият Хюл не разбира защо. Но сега е в по-добро състояние от предишното — ще свърши работа.

Какво ли бедствие щеше да тежи на съвестта ѝ?

— Няма ли да ме извадиш? Кожата ми е изключително раздразнена и възпалена.

— Няма време. Трябва да започнем нов торгнадр и да се надяваме, че ще успеем да го завършим.

— Не — промълви тя. — Не мога повече, Рил.

— Трябва. — Безкрилият не я погледна в очите.

Единствената разлика в сесиите на новото схематизиране бе удължената им продължителност. Тиан често се замисляше над тази разлика. Може би втората процедура се осланяше на някакво привикване, но пък ако действително бе така, защо лиринксите имаха толкова малко торгнадри? Дали второто схематизиране не беше и фатално?

Растящият торгнадр бе придобил големината на едра диня, когато пещерата се разтърси, сякаш нещо се бе стоварило високо над главите им. Рил остави кофата си. Очите му се бяха уголемили. Червено-черни ивици плъзнаха по ръцете му. Реакцията му пренесе страха и върху нея.

— Какво става, Рил? — прошепна Тиан.

— Битката започва, а ние още не сме готови. — Безкрилият затвори очи. — Вече виждам как Снизорт гори. Пожари! — задави се той, оглеждащ се като притиснато животно.

— Рил?

Но той вече бе изчезнал.

Тя с мъка потисна писъка си. Ако Снизорт действително гореше, не ѝ оставаше друго, освен да очаква смъртта си с цялото достойнство, което съумееше да събере. Започна да диша дълбоко, за да успокои нервите си. Не помогна. Надяваше се поне смъртта да я сполети бързо.

Няколко минути по-късно Рил се появи отново, обвил кожата си в маскировъчни цветове. Вървеше с наведена глава.

— Извини ме, Тиан. Аз съм доказан страхливец. Огънят е най-големият ми ужас.

Занаятчията не каза нищо. Схематизирането бе подновено, но не след дълго последва ново разтърсване. Хюл нахлу вътре, цветово разтревожен, и извлече Рил. Една от жените изпищя. За щастие никой не последва примера ѝ. Робите в схематизаторите започнаха да разговарят помежду си на своя език, както винаги, без да обръщат внимание на Тиан.

Дотичаха още лиринкси, които се струпаха на прага. В настойчивата им размяна на цветове личеше паника. Разнесоха се още два удара. Лиринксите изчезнаха отново.

Никога досега видът на Весил не бе я радвал толкова.

— Какво става? — възкликна тя, когато мъжът се приближи. — Нападат ли ни?

— Да, но още не сме в опасност.

— Тогава на какво се дължи тази всеобща паника?

— Старият торгнадр угасна, а твоят не се оказва толкова ефективен, колкото са се надявали.

Тази вест донесе мъничко облекчение.

— Ефективен в пресушаването на възловата точка?

— Да, и в насочването на енергия към прословутия им проект.

— Откъде знаеш?

— Човек дочува разни неща. Но…

Той се огледа, за да се убеди, че никой не ги наблюдава. Действително беше така, ала присъствието на торгнадра смущаваше Тиан. Приборът притежаваше голямо сходство с шпиониращите лиринкски устройства.

— Как възнамеряват да постъпят?

— Проектът им още не е довършен, а те са решени да го приключат. Затова защитниците ще се сражават, за да спечелят нужното време. Ще се сражават до последната си капка лилава кръв. Битката ще бъде изключително ожесточена.

— Нашите войници вече умират — каза Тиан. — А тези торгнадри ще причинят смъртта на още стотици. Моите торгнадри. Не понасям да бъда използвана, Весил.

— Не е имало какво да сториш.

— Ако някога получа тази възможност — зарече се тя, — ще строша амплимета на късчета. Бих разрушила и последната възлова точка на Сантенар, ако това ще спре войната. Говоря сериозно, Весил.

Амплиметът проблесна, сетне отслаби светлината си. Неприятното усещане върху кожата се появи отново.

— Зная, че би го сторила, но нещата никога не са толкова прости.

— Не ме интересува.

Ако полето изчезнеше, и кланкери, и торгнадри щяха да станат неизползваеми. Освен това самата Тиан щеше да бъде оставена на мира. Тя просто искаше да бъде обикновена, безлична.

Рил отново се появи.

— Върви си, наставнико.