Ян Ирвин - Тетрарх

Следващата открита колиба се оказа празна, съдържаща единствено дървена пейка. Нейната посестрима бе пълна с тела. Гирил лично пренесе първия труп и го положи на пода на тунела. Погиналите бяха общо двадесет и петима: осем мъже, седем жени и десет деца. Всички те бяха дребни, със сини, сиви или бледокафяви очи, светла коса. Според Гилаелит телата бяха прекалено набити, за да бъдат наречени красиви.

Приключили с изваждането, лиринксите се събраха около труповете и се загледаха в тях. Сепна ги поредна вибрация. Част от тях отнесоха телата, а останалите продължиха с разкопаването.

Тази нощ не откриха повече тела, но намериха няколко прекрасни кристала от жълта сяра, строшени, а също и бронзов инструмент, състоящ се от седем концентрични кръга, покрити със символи и скали. Всеки от кръговете можеше да бъде задвижван самостоятелно. В най-малкия се намираше друга форма от бронз, донякъде разядена: полумесец, а може би острието на сърп. Тя бе залепнала.

Очевидно търсената от матриарха тайна не се намираше сред тези находки, защото копаенето продължи. Тъй като вече бе станало късно, Гилаелит бе съпроводен до стаята си. Там сънят му бе смущаван от образи на дебели колони светлина и задушаващи се сред гъста чернота люде.

Дойдоха да го вземат няколко часа по-късно — Гилаелит не разбираше защо, тъй като нищо не се бе променило. Подът на тунела бе отрупан с мумифицирани тела, парчета кристал, домашни вещи… Всички предмети, които вече бе виждал.

От разстояние можа да види, че работниците са достигнали стената на някаква по-голяма колиба, може би място за съвещания или дом на местния предводител. Докато разчупваха и откъртваха дъските, от отвора започна да изтича течен асфалт.

Гирил веднага изкрещя към лиринксите, отговарящи за охлаждането. Те изместиха напред пръстен, насочиха гъбовидното устройство и го задействаха. Във въздуха за момент се разля мраз. Но изтичането не спря.

— Какво става? — кресна Гирил.

— Полето е изключително слабо.

— Запушете процепа с дъски. Защо няма излъчване?

— Не зная. Но финадрът не разполага с нужната му енергия — каза операторът. — Може би сме източили полето.

— То е нестабилно! — заяви Гирил. — Опитайте отново.

Този път пръстенът проработи, макар и не особено ефективно. Зад тях, близо до мястото, където бяха положени най-скоро намерените тела и реликви, в едната стена на тунела изникна пукнатина. От нея плисна горещ асфалт, замръзнал под влиянието на охлаждащите съоръжения — само за да се пропука отново. Гъстата течност отново започна да нахлува.

Това бе последният му шанс. Гилаелит тъкмо бе започнал процедурата с глобуса си, изграждайки най-бързото заклинание, което можеше да създаде при тези обстоятелства, когато матриархът се провикна:

— Извадете реликвите от тунела. Какво е положението, Франл?

Операторът поклати гребенестата си глава.

— Нищо повече от това не сме в състояние да направим.

Сини, зелени и розови ивици плъзнаха по кожата ѝ.

— Трябва да продължим. Обсадата доближава връхната си точка. Преместете всичко на безопасно място, включително приборите на тетрарха.

— И самия мен? — с надежда добави Гилаелит.

— Ти оставаш тук. Заобикалят ни огромни човешки сили, тетрархо, и аахимите със своите конструкти. — Тя изрази яростта си в удар по замръзналата повърхност. — До дни ще изгубим Снизорт. Враговете се стараят да подпалят залежите.

Дори тетрархът можеше да разчете какво излъчваха останалите лиринкси — ужас, последван от отчаяние.

— Страхувам се за вас, Гирил — каза операторът.

— Аз просто служа. Ако умра, други са готови да заемат мястото ми.

Гилаелит можеше да си представи настоящата си ситуация: мравка в края на дълъг тунел, притежаващ крехкостта на глазура. Укрепеният от студ проход можеше да рухне нелепо лесно. А тетрархът не беше готов да умре. Все още му предстоеше толкова много работа. Освен това го прободе и притеснение за Тиан, само че нямаше как да ѝ помогне.

Дузина лиринкси трескаво копаеха. Голямата колиба имаше кръгла дупка през покрива — поне така Гилаелит определи нарушаването на структурата. Объркан, той се покатери, за да погледне по-добре.

— Този отвор изглежда като прогорен. И погледнете колко чисто, като с нажежено острие.

Старите хроники бяха споменавали нещо подобно.

Гирил не отговори. Бяха изнесени още тела, до едно облечени в ярки, церемониални одежди. В далечния край на колибата лиринкс се стараеше да освободи украсена кутия във формата на ковчег, запечатана и в двата края. Извадил я, той счупи печатите, повдигна капака, при което се оказа покрит с прах, и се усмихна на спътниците си, докато се почистваше. Вътре имаше единствено кости.