Ян Ирвин - Тетрарх

Не бе имал друга възможност да види Тиан, а и се съмняваше, че ще получи. Бе затрогнат от факта, че тя го бе последвала, без значение с каква цел. Тя несъмнено бе смела, макар и прекалено наивна и прибързана. Но му се щеше да не бе се намесвала, защото Гилаелит се притесняваше за нея. Не колкото се интересуваше от амплимета, разбира се, но в по-голяма степен в сравнение с интереса му за останалите разумни същества.

В крайна сметка надали щеше да има значение. Тази експедиция бе изключително неразумна и криеше огромна вероятност (изчислена от матемантията му) да приключи сред горещ асфалт. Лиринксите несъмнено бяха тласкани от отчаяние, за да прибегнат до подобно начинание. Гилаелит предполагаше, че някакъв безценен древен артефакт се крие сред околната чернота. Щом лиринксите бяха готови да рискуват цяла своя армия, за да се сдобият с него, изглежда бяха по-слаби от всеобщата представа. Но може би търсеното от тях щеше да им гарантира победата, оправдавайки тази жертва.

Тунелът продължаваше да се разгръща. Съществуването на Гилаелит се бе свело до смрадлива черна дупка. Сънищата му го връщаха на работното място.

Бяха достигнали мястото, посочено от инструментите му, но не откриха нищо. Гирил кипеше от гняв.

— Изкуството ти се оказа далеч по-безполезно от обявеното, тетрархо! — студено рече тя.

— Казах ви, че ще бъде трудно да го открием. — Гилаелит не остана длъжен на погледа ѝ, макар че вътрешно бе изпълнен със съжаление за провала. Знаеше, че един ден ще умре, но не му се искаше да бъде по такъв начин. — Матемантията ми рядко е точна.

— Потърси отново. Сега се намираме по-близо. И побързай!

— Матемантията не може да ми предостави повече информация. Ще трябва да потърся с глобуса си. И освен това трябва да зная какво търся.

— Не мога да ти кажа това.

— Тогава не мога да ви помогна. — Тетрархът отново впери решителен поглед в нея.

Гръдните ѝ плочки придобиха зелен цвят, коремът се оцвети в кремаво, а масивните бедра се покриха с измъчени очертания — червени нишки, извиващи се върху жълт фон. Нерешителност, реши тетрархът. Тя трябваше да му каже, но се страхуваше, че така ще разкрие прекалено много.

— Търсим останките от селото — каза Гирил, енергично раздвижила ръце в неспокойство, — което преди седем хилядолетия се е намирало над тези залежи.

— Какво е имало в него? Трябва да имам нещо, което да търся.

— Може да има реликви — неохотно отвърна тя. — Инструменти, изработени от месинг и благородни метали…

— Друго? Кристали?

— Може би. — Още по-неохотно.

— Кристалите са лесни за откриване, ако зная какъв тип са.

Гирил знаеше, но не искаше да разкрие. Все пак призна:

— Сяра, да речем.

— Това е единственият кристал, който не мога да открия.

Тя присви очи.

— И каква е причината за тази ти неспособност, тетрархо? Твърдиш, че си изключителен геомант.

— Тук навсякъде гъмжи от сяра. Същото се отнася и за околните горещи извори.

— Опитай — хладно подкани Гирил. — Без глобуса.

Значи тя наистина не искаше Гилаелит да го използва.

— Така да бъде. Но помни какво казах за сярата.

Тетрархът стори всичко по силите си, но, както и преди, резултатите бяха мъгляви. Произволните четвърти степени също не му помогнаха.

— Безсмислено е. Ако искате да ви помогна, трябва да използвам глобуса си.

Гирил промърмори нещо, но нареди приборът да бъде донесен. Гилаелит промени чувствителността му, постави ръце над ледената повърхност и затвори очи. В съзнанието му изникнаха стелещи се нишки. Разтърсената му мисъл откри нажежената до червено проява на кристал нагоре и надясно.

Тетрархът залитна и падна. Струваше му се, че главата му е обгърната от пламъци. Той немощно повдигна десница и я раздвижи.

— Натам. На не повече от десет дължини.

Гирил го изгледа със съмнение, но даде нужните нареждания.

Прекалено слаб, за да се изправи, Гилаелит остана да лежи на пода. До този момент не бе изпитвал нещо подобно. Преживяването бе почти свръхестествено, а той не вярваше в подобни неща. Но този път знаеше, че е открил търсенето.

Гирил бе заповядала тунелът да бъде разширен във всички посоки, разгръщащ се като спиците на колело.

— Това ще увеличи напрежението върху тунела.

— Непрестанно си намираш оправдания, геоманте.

— Движенията в течната маса ще го пречупят като клечка. Всички ще загинем.

— Става дума за нещо много по-важно от нас! — остро отвърна Гирил.

Този артефакт наистина трябваше да е безценен.