Ян Ирвин - Тетрарх

— Но не и важно за мен.

Лиринксите безстрашно пристъпиха към работа. Каквито и нареждания да получеха, те ги изпълняваха с еднакъв ентусиазъм. Тъй като в долните разширения не откриха нищо, работниците ги изоставиха и започнаха да правят нови разклонения, насочени нагоре. Ритъмът на работата се забави. Всеки следващ проход замръзваше все по-бавно.

— Какво има? Защо е нужно толкова време? — попита матриархът късно на седемнадесетия ден от началото на копаенето (тринадесети в сълзевината). Поне Гилаелит смяташе, че е късно. Макар да се хранеше и да спеше по едно и също време, беше му трудно да определя изминалото.

— Полето чезне — обясни мъжкият, отговорен за охлаждащия пръстен. И Гирил, и той говореха на общия език, очевидно за да може и Гилаелит да е наясно с напредъка на работата. — Нужен ни е час да постигнем онова, което преди ни отнемаше минути. Трябва да накарате разпределителите да ни предоставят повече енергия, иначе…

— Продължавайте — грубо каза тя. По тялото ѝ блеснаха сини и бели оттенъци, които тетрархът не можа да разгадае. — Враговете ни са тук. Техните кланкери поглъщат много енергия от полето.

— В такъв случай няма да успеем.

— Трябва да успеем. И то бързо, защото иначе ще сме пожертвали цяла армия напразно. — Гирил повика вестителка и след няколкоминутен разговор я отпрати. — Полето ще бъде запазено за нас — продължи тя, отново обръщайки се към лиринкса до охлаждащия пръстен. — В Снизорт ще бъде консумирана енергия единствено за неотложни нужди. На всяка цена трябва да приключим работата си. А когато това стане, ще източим възловата точка и ще смажем враговете си.

Лиринксите повече не се нуждаеха от него, затова Гилаелит се отдели с глобуса си и поднови наблюдението над амплимета. Бяха настъпили промени — торгнадрът го нямаше и Тиан схематизираше нов, който този път не бе свързан с бипирамидата. Може би кристалът вече не се нуждаеше от подобно устройство? Нишките му се простираха навсякъде и по тях непрекъснато протичаше светлина, което значеше, че амплиметът продължава работата си. Лошо за него, защото тетрархът възнамеряваше да приведе в действие собствения си план. Беше време да избяга. Той поде уморителните приготовления, които утре сутринта щяха да са му донесли свободата.

— Трябва да видиш това, тетрархо!

Един лиринкс го повлече към края на прохода. Под натиска на работниците голямо парче от стената на тунела се откърти и падна. Иззад него изникна стена от груби дъски, прикрепени към подпорите си с дървени колчета. Срутването разтърси тунела, вибрации плъзнаха по протежението му. На места изникнаха пукнатини, през които започна да се просмуква гъста чернота, замръзнала веднага.

— Елате да погледнете, Гирил! — провикна се един от лиринксите.

Възторжена, тя се хвърли напред и започна да сваля дъските.

— Това е мястото. Повикайте търсачите.

Преди те да са пристигнали (дузина лиринкси, оборудвани с триони, брадви, кофи и друга екипировка, включително и за скициране), Гирил бе разчистила дъските. Вътрешността на колибата бе изпълнена с асфалт. Останалите стени бяха запазили приблизителните си места, макар и малко изкривени. Откритите находки представляваха единствено домашни вещи — дървен стол, сламеници, одеяла и кухненски съдове. Всеки предмет биваше изваждан от замръзналия асфалт, скициран и грижливо отнасян, сякаш представляваше някаква ценност. А може би действително беше така. Кой знае под каква форма се бе явявало магьосничеството преди седем хилядолетия?

Тунелът се разтърси.

— Обсадата е започнала — каза Гирил. — Трябва да работим по-бързо. Оставете разклоненията да рухнат. Започнете да разширявате изкопа около колибата. И бързо. Полето гасне.

Гилаелит също можеше да усети, че излъчването става все по-непостоянно с всяка изминала минута.

— Колко колиби е имало в селото? — поинтересува се той.

— Не зная.

Не му бе предоставен шанс да продължи с работата си. През следващите няколко дни лиринксите откриха други седем колиби, приличащи на първата, със същите принадлежности. Четвъртата от тях съдържаше сандък с дрехи, които дори можеха да бъдат носени, защото асфалтът не бе проникнал през цепнатините. Одеждите породиха значителен интерес, което се стори необяснимо на Гилаелит — дори и най-голямата от тях бе прекалено тясна за лиринксите.

В осмата колиба откриха тяло, момче на не повече от пет години. Косата му бе светла, също като кожата. Неговото тяло също бе запазено. Положено на носилка, бе отнесено при останалите находки.