Ян Ирвин - Тетрарх

Работата продължаваше. Гирил се бе оттеглила в ъгъла на колибата, където бе разкопан единият ъгъл на малък дървен сандък. Той бе разчистен и отворен — вътре, положен в златна поставка и увит в бледосин плат, откриха голям жълт кристал. Един от лиринксите протегна ръка, но бе спрян от сопването на матриарха:

— Не го докосвай! Много е крехък.

— Сяра — каза Гилаелит.

— Не каква и да е.

— Този кристал ли търсите?

Гирил понечи да отвърне, но замълча. Възрастното ѝ лице остана безизразно, макар че за миг люспите върху раменете ѝ заблестяха в развълнувани цветове. Тя намести гръдните си плочки.

Възползвайки се от залисаните лиринкси, Гилаелит поднови приготовленията си. Затвори очи в опит да види мрежата от нишки, само че зърна едва няколко, движещи се под невидим повей. Изглежда амплиметът почти бе приключил с работата си.

Тетрархът бе жегнат от неочакван страх. Бипирамидата действително бе готова, придобила контрол над възловата точка. А те се намираха дълбоко в Голямата сълзевина, зависими от потока енергия. Какво целеше амплиметът? Гилаелит трябваше да узнае. Трябваше да види. Би могъл да го използва в бягството си. Цялото му оборудване бе отнесено, реликвите също, така че не можеше да използва и някой от кристалите сяра. Оставаше му само едно решение. Той насочи съзнанието си към камъните в жлъчката и пробуди един.

Разкъсаната паяжина се появи само за миг и не показа диреното от него. Само една нишка бе останала здрава, тъй дребна, че по-рано Гилаелит я бе пропуснал. По влакното протичаше светлина. То изчезваше в собствения му тил.

Той отчаяно се опита да проследи действието на нишката. Почти в същия миг камъкът в жлъчката му се пръсна. Разтърсващата агония го повали на колене. Влакното се прекъсна, разкъсаната мрежа изчезна. Сега Гилаелит разбираше: бе се намесил прекалено очевидно и амплиметът го бе усетил. Колко ли дълго го бе проучвал кристалът? И какво ли бе научил?

Силен пукот се разнесе зад него. Шест пръстена по-назад проходът се бе разцепил. Нахлуващият асфалт разширяваше разкъсването и едновременно с това оттласкваше в противоположни посоки образувалите се половини.

— Гирил! — изкрещя един от лиринксите. — Тунелът се разпада!

Тя затвори сандъчето, грабна го и скочи. Сблъсъкът ѝ с пода разтърси тунела. Едното огромно стъпало го пропука и потъна. Гирил рязко издърпа крака си, последван от нахлуваща гъстота. Останалите лиринкси също побягнаха, понесли колкото могат да носят.

Гилаелит с мъка се изправи на колене, ала отново рухна. Струваше му се, че вътрешностите му са съставени от късчета болка. Процепът вече бе няколко крачки широк в основата. Таванът също се строши и пропусна нахлуваща вълна.

Гирил се стрелна край него и сетне през навлизащия асфалт. Опитът за скок на последвалия я тетрарх бе осуетен от все по-ускореното разширяване на ямата. Гилаелит се озова потънал до колене в топлия асфалт на Голямата сълзевина. С отчаян размах на ръце успя да се вкопчи в отсрещния край, за да се изтегли. Не можа. Течността беше прекалено гъста.

Като муха върху мухоловка. Лиринксите вече бяха изчезнали. Споходен от закъсняло разочарование, Гилаелит осъзна, че бе изгубил играта. И Тиан. И за какво? Дори не се осмеляваше да мисли.

Тиан сънуваше как старият Хюл, сдобил се със светеща гъба на главата си, изтръгва гръбнака ѝ от обградилата го кожа и плът, примлясва в очакване и започва да изсмуква костния мозък. Тя се събуди сгърчена от ужас, проточил се още няколко мига, преди да бъде изблъскан от осъзнаването, че това е било само нелеп сън. Прешлените имаха ли костен мозък? Или той бе проявявал интерес към гръбначния?

Задрямала отново, впоследствие тя се събуди в някакво друго приспособление — предположи, че става дума за различен тип схематизатор — увиснала в редица полупрозрачни зелени сфери. Чувстваше се замаяна. Това опиянение постепенно я остави, за да бъде заменено от болка в кръста ѝ, около мястото на нараняването. Болката не спря да се усилва. В един момент непоносимостта ѝ принуди занаятчията да изкрещи. Тогава се появи Лиет и изля в устата ѝ половин чаша сладък сироп. Много скоро Тиан заспа. Когато се събуди, болката бе спаднала до леко дразнене. И освен това младата жена остана с впечатлението, че са изминали дни.

Тиан непрекъснато очакваше появата на Весил, но той не идваше. От дълго време не се бе появявал и започваше да ѝ липсва.