Ян Ирвин: Тетрарх

Йън Ървайн е роден в Батърст през 1950 г. Завършил е колежа „Шевалие“ и университета в Сидни: бакалавър на науките по геология и докторска степен по океанография.

Първоначално Ървайн работи като проектен мениджър по проблемите на опазването на околната среда. През 1986 г. основава собствена консултантска фирма, извършваща проучвания за клиенти от Австралия и света. Работи в множество страни от Азиатско-тихоокеанския регион. В качеството си на експерт по замърсяването е взел участие в изготвяне на някои от австралийските насоки за опазването на океана.

Йън живее със семейството си в северната планинска част на Нов Южен Уелс. Поредиците „Взор през огледалото“ и „Кладенецът на ехото“ са публикувани в единадесет страни.

www.ian-irvine.com

Тиан бе прекарала значителна част от деня в блуждаене, понесла телцето на мъртвото дете, преди да осъзнае, че е преследвана. Следена в изоставен град.

Търсещият ѝ поглед не откри движение. Огромното помещение със сводест таван, чиято празнота бе отнета директно от скалното сърце на планината, се извисяваше високо над нея. Пет прохода отвеждаха в различни посоки, обединени в сходството на тъмнина. Занаятчията се намираше някъде във вътрешността на Тиртракс, но нямаше точна представа за мястото.

Животът ѝ бе руина. Младата жена бе прекосила континента Лауралин, за да помогне на своя бъдещ любим. А той се бе отрекъл от нея. Аахимите се бяха възползвали от доверчивостта ѝ и бяха обезпечили спасението си за сметка на нейния собствен свят. И нея самата. Предателството на Тиан вече бе започнало да взема жертви: малката Хани, поверена на грижите ѝ, бе мъртва — страхливо прибързана аахимска ръка бе отнела дъха ѝ.

Тиан положи детето върху прашния под и сама приседна. Внезапно връхлетяла слабост я принуди да се отпусне изцяло, раздирана от тръпки. На известно разстояние от нея блестеше стълбище, изградено от кристал и жици. По време на произволното си лутане тя няколко пъти се бе натъквала на подобни архитектурни приспособления и винаги се бе изкачвала. Без причина. Краката ѝ сами я бяха отнасяли в тази посока.

Страните на Хани бяха изгубили цвета си. Гледката на тази бледност, заобиколена от лимоненозелени коси, накара Тиан да повдигне юмрук и бързо да изтрие сълзата, започнала да се заражда в окото ѝ. Разплачеше ли се сега, нямаше да е в състояние да се успокои.

Първо трябваше да открие подходящо място, където да положи малката си сестра. Приятно място, може би край прозорец — ако в този проклет град изобщо имаше големи прозорци. Тогава Тиан също щеше да легне край неподвижното тяло, чиито така грижовно подбрани дрехи понастоящем бяха покрити с мръсотия, и да се присъедини към вечния сън.

Сепна я звук — стъпка върху кристалната платформа на стълбището. Може би нашествениците се връщаха, за да я лишат от амплимета, позволил свързването на двата мира, и да я убият?

Нека го вземат. Тиан не искаше да вижда проклетия кристал. Макар да бе оставила бипирамидата вложена в зиксибюла, не изпитваше познатия нетърпим копнеж, обикновено пораждан от отсъствието ѝ. От отварянето на портала насам не бе изпитвала нищо.

Младата жена на пръсти се доближи до дупката в пода, през която преминаваше спиралата на стълбището, и надникна. Далеч надолу можа да види темето на някакъв мъж. Още по-надолу, приклекнала върху стъпалото от опънати нишки, Тиан видя дребна жена с черна лента пред очите. Лицето на непознатата бе много бледо, а над него се стелеше коса, напомняща безцветна коприна.

Мъжът се приближи до приклекналата. Занаятчията го разпозна веднага — това беше Ниш от фабриката! Крил-Ниш Хлар, който я бе намразил жестоко, защото тя го бе отхвърлила. Той сигурно бе видял нашествието на аахимите. Ако Тиан попаднеше в ръцете му, смъртната присъда щеше да е гарантирана.