Ян Ирвин: Тетрарх

Всички тези мисли прехвърчаха из съзнанието ѝ в рамките на частица от мига. Младата жена започна да се изтласква по посока на ямата. Озовал се неочаквано близо до празнотата, Ниш изглеждаше втрещен. Едно от коленете му започна да се превива над нищото. Но той пак не пускаше Тиан. Тази му решителност я изненадваше — не беше типично за него да демонстрира подобна отчаяна храброст.

— Юлия — изхриптя механикът, — помогни ми!

Дребната жена подскачаше около него с движенията на пеперуда. Безцветната ѝ коса се стелеше зад нея. Тя улови ръката на Ниш, нададе пронизителен писък и отскочи назад.

— Юлия! — изрева Крил-Ниш: — Ще умра!

Юлия отново изникна до него, колебливо хвана ръката му, сетне я пусна. Устата ѝ бе широко отворена. Очите ѝ все така бяха прикрити с маска от тъмна материя.

— Помогни ми! — Грубите каменни стени натрошиха крясъка му.

С мълниеносно движение дребната жена го сграбчи за колана и започна да дърпа назад. За момент тримата останаха да се олюляват на ръба, уравновесени под еднакво отчаяние с различни цели. Но това трая само миг — с мощно дръпване механикът повлече Тиан назад. Той и Юлия паднаха на земята под Тиан.

Занаятчията скочи първа, избегна стрелналата се ръка на Ниш и побягна, раздирана от мъка, че е принудена да изостави Хани.

— Спри я, Юлия — ревна механикът, но спътничката му не помръдна.

Сега Тиан не можеше да удържа сълзите си. Трябваше да избяга без сестра си — иначе не би могла да се отскубне от упорития Ниш.

Тя бягаше без посока. Посоката нямаше значение, всички пътища отвеждаха към един и същи край.

Занаятчията не спря, докато не изчерпа и последния остатък от силите си. Когато се натъкнеше на разклонение от няколко коридора, винаги поемаше по средния. Когато достигнеше стълбище — а това се случваше често — тя неизменно се изкачваше. Докато не дойде моментът, в който ѝ бе невъзможно да продължи. Имаше усещането, че краката ѝ са омекнали като преварени. Тичането ѝ премина в бяг, бегът преля в изтощено тътрузене. Чувстваше езика си като ремък.

Трябваше да се е изкачила високо в града. От умора и обезводняване се чувстваше замаяна. Главата ѝ пулсираше болезнено. Вдишванията ѝ не смогваха да донесат кислородно задоволство. Силите я напуснаха на върха на поредното преодоляно стълбище — след като буквално пропълзя последните му стъпала, Тиан се отпусна на площадката край него. Крайниците ѝ бяха едновременно натежали и прилепени към пода. Дрехите, които с такова трепетно желание бе подбирала за предстоящата среща с Минис, бяха сведени до кървави парцали. Обърнала отпуснатата си глава към стълбището, тя зачака съдбата си.

Не ѝ се наложи да чака дълго. Допряното ѝ до пода ухо долови първите стъпки на Ниш — в тях също се долавяше умора, но въпреки това упорито не нарушаваха ритмичността си. Скоро кръглата му глава с лепнещи от пот къдрици изникна над пода. Последваха грозното лице и широките рамене. Той бе стиснал устни, но при вида ѝ тази му мимика на решителност бе заменена от хищническа усмивка.

— Само да знаеш, Тиан, с каква наслада ще наблюдавам делото ти.

Ниш приличаше на генерал, успял с един замах да превърне очертаващо се поражение в победа. Самодоволството му я отвращаваше. Ала Тиан имаше сили единствено да мести очите си.

Този път механикът не допусна рискове — той грубо я обърна по корем и стъпи върху китката и врата ѝ, за да ѝ върже ръцете с парче връв.

— Само как ще си платиш! — изръмжа той. — Гнусна предателка. Ще плащаш до края на жалкия си живот. Изправи се!

Тиан бе прекалено изтощена, за да се подчини. И не каза нищо — тя действително беше предала света си.

Крил-Ниш я срита в ребрата с ботуша си.

— Изправи се, занаятчия.

Тя се напрегна в опит да се надигне, ала не успя. Но изтощението не ѝ пречеше да види, че от някогашните му чувства към нея не е останала и следа. Те бяха изцяло заменени с презрение.

— Отвращаваш ме — изстреля Ниш през зъби. — Ненавиждам те с всяка костица на тялото си. Заради теб баща ми е осакатен.

Дори и да поискаше, Тиан не би могла да забрави отвратителната битка на ръба на платото, където перквизитор Джал-Ниш Хлар едва не бе разкъсан жив от лиринкс. Ноктите на иноземното създание бяха разсекли гърлото, гърдите, ръката и лицето му.

Със силно дръпване на въжето механикът я изправи на крака и я задържа с помощта на опъна. Пламнала от срам, Тиан осъзна, че през разкъсаната блуза се виждат гърдите ѝ, ала Ниш не обърна никакво внимание на гледката. Именно това окончателно убеди занаятчията, че с нея е свършено.