Ян Ирвин - Тетрарх

Механикът не я дочака да се нахрани, а с грубо движение я принуди да се изправи на крака. Тиан неволно проплака, защото стегнатото въже болезнено се впи в китките ѝ. В отговор Ниш дръпна още по-силно. С оформили се върху миглите сълзи занаятчията започна да залита подире му. Тя побърза да стисне очи, за да ги прогони.

— Ти си жесток, Ниш — каза дребната жена.

— Не повече отколкото тя заслужава! — остро отвърна механикът и продължи.

Юлия застина, приклекна и започна да се свива, прикрила лице с ръцете си. Трябваше да минат няколко мига, преди Крил-Ниш да осъзнае, че тя не ги следва.

— Юлия? — каза той и погледна назад.

Отговор не последва. Тиан очакваше той да избухне, но вместо това Ниш забърза назад, повлякъл пленницата си, и коленичи до Юлия.

— Съжалявам — меко каза той. — Наистина съжалявам.

Юлия остана свита. Ниш свали раницата си. Тиан остана удивена от промяната у него. Тя винаги го бе смятала за развратник и лентяй, но по държанието му личеше, че той е искрено загрижен за дребната жена.

— Сега е девет сутринта. Ще останем тук до четири. — Механикът подхвърли наметалото си в краката на Тиан.

Тя се разположи върху него. На това ниво бе хладно, но не неприятно студено. Тиан бе ужасно уморена, ала всички тревоги и мъки, с които бе пълен умът ѝ, не ѝ позволяваха да заспи. Изминалият ден бе събрал в себе си мъчения, които биха стигнали за цял живот. Още ѝ беше трудно да повярва в измяната на Минис.

Мъртвото тяло на Хани все още лежеше изоставено край ямата. Обещах, че никога няма да те изоставям, но бях прекалено уплашена, Хани. Имах шанса да постъпя достойно. Ако само…

Все пак Тиан успя да подремне, но сънят не ѝ донесе очакваната отмора — все още бе изморена. Всяко мускулче бе изопнато от болка. Юлия все още не бе простила на Ниш. Тя дори отказваше да поглежда към него, когато той ѝ говореше.

Нахраниха се мълчаливо, след което Ниш завърза Тиан за стълбището и изчезна някъде, понесъл манерките. Юлия бе приклекнала, обърнала прикритите си очи към нея. Какво ли щеше да направи тя, ако пленницата се опиташе да избяга? Тиан предпочете да отложи опита си. Ниш несъмнено бе някъде наблизо.

След като той се върна, Юлия сподели манерката си с Тиан и тримата отново поеха. Ниш вървеше първи, следван от пленницата. Дребната жена крачеше отзад.

Занаятчията затвори очи. Това ѝ се струваше по-мъчително от всичко, което бе преживяла в размножителната палата и по време на лиринкското пленничество, когато бе принудена да помага в отвратителните им експерименти на плътоформиране.

Тя подири убежище в мислите си. Още от малка бе обичала да разгръща въображението си — то ѝ бе предоставяло единственото бягство от мъчителното детство във фабриката. Изпълнените с романтика приказки, разказвани от баба ѝ, често бяха предоставяли градивен материал за фантазията.

Сега Тиан мислеше за самата нея. Лицето на баба Алои изникна с яснотата, съдържаща се в събеседник. Дребна жена, почти топчеста, с пълно като месечина лице и прегръдка като топла възглавница. Била едва на деветнадесет, току-що заченала Марни, когато войната отнела съпруга ѝ. Алои така и не бе потърсила друг партньор, ала разказваните от нея истории изобилстваха от красиви млади хора, които се впускаха в разнообразни приключения, за да се притекат на помощ на партньорите си.

Минис бе въплъщавал сбъдването на мечта, но срещата с него бе унищожила всичко това. Тя го мразеше за извършеното предателство и го ненавиждаше за проявената слабост. Младият аахим бе казал, че я обича, а не бе дръзнал да наруши повелята на приемния си баща. Витис му бе наредил да я отхвърли. И Минис се бе отрекъл от нея.

— Не се заплесвай, занаятчия.

Заради рязкото дръпване на въжето Тиан падна по лице и лошо си удари нараненото отпреди коляно. На погледа ѝ на омраза бе отвърнато с усмивка, напомнила ѝ за чакал.

Нейните мечти и копнежи ѝ бяха навлекли тези беди. През целия си живот бе имала проблеми с приобщаването. В срамежливостта си непрекъснато бе изнамирала оправдания, за да отложи избирането на партньор. Ако просто бе избрала най-добрия кандидат, когото фабриката би могла да ѝ предложи, и бе създала изискващата се бройка деца, нищо от случилото се сега не би я сполетяло. И тя щеше спокойно да се отдаде на занаятчийското си изкуство.

Настъпи вечерта. Тримата напредваха бавно. Редкият въздух ги изморяваше. Нямаха представа накъде да поемат. Ниш изпробваше многобройни пътища, но всички те ги отвеждаха обратно назад.