Ян Ирвин - Тетрарх

От горната част на една от стените изникваше острият ъгъл на светлина, към която очите на Тиан привикнаха след няколко мига. Сиянието идваше от отвор в скалния склон, положен под остър ъгъл. То имаше синкав оттенък на пречупена под лед светлина. Около долния ръб на отвора се бяха образували ледени висулки — дневното сияние бе остъргало част от мразовитостта им.

Пристъпвайки напред, занаятчията попадна сред синкаво сияние, наподобяващо мъгла от светещи частици, но със значително по-осезаемо съпротивление. Тази светлина заобикаляше очертанията на въображаем кръг, положен върху пода, и ставаше все по-тъмна към центъра си — там цветът ѝ бе индигов, почти черен. Пристъпването сред частиците блясък за малко не я отведе в отвора на зееща шахта, следваща ъгъла на високия отвор.

Тиан бавно положи момичето на земята и се приведе, за да надникне по протежение на дупката. Стените на шахтата бяха гладки. Около тях лениво се стелеха ивици мъгла — те не позволяваха да бъде определена дълбочината и придаваха на ямата вид на замръзнал кладенец. Интересно как ли би изглеждал в раздвижване.

Занаятчията взе парче скална отломка, отчупила се от тавана на пещерата, и я хвърли в ямата. След няколко изтраквания настъпи тишина. Младата жена отброи тридесетина удара на сърцето си, преди да долети звънкият допир с дъното. Дупката беше дълбока — щеше да свърши работа.

Ехото донесе звуците в обратен ред: първо последното издрънчаване, а после и потракванията, усилени. Последният звук прогърмя особено силно, преди да отстъпи обратно пред тишина, в която цветните кръгове се успокоиха.

Хани би изглеждала заспала, стига човек да не поглеждаше към хлътналия ѝ гръден кош. Страхливият изстрел бе премазал ребрата ѝ и разкъсал дробовете с парчета кост. Засъхнала кръв бе потъмнила долната ѝ устна. Тиан отстрани петното, а после премести пръсти към косата.

Приседнала край отвора, тя взе момиченцето на ръце и леко започна да се поклаща. По една от страните ѝ все пак успя да плъзне сълза. Съвсем доскоро малката Хани бе живяла сред весело крайезерно безгрижие с майка си и лелите си. Появата на Тиан ѝ бе отнела всичко: кошмарният нилатл, последвал занаятчията, бе убил близките на невръстната девойка, а самата Тиан, която трябваше да се грижи за нея, я беше отвела до смъртта. Ужасните спомени и мисли не спираха да нападат ума ѝ.

— Ето я!

Победоносният крясък на Ниш отекна по тунела. Тиан все още бе прегърнала Хани. Преди да е успяла да реагира, механикът вече се бе нахвърлил отгоре ѝ.

Трупът на момичето рухна край ямата. Крил-Ниш болезнено изви ръката на Тиан зад гърба ѝ, спечелвайки си неволен вик. И силен ритник по пищяла, който обаче не бе достатъчен, за да го накара да я пусне. Докато се дърпаше яростно в опита си да се освободи, единият крак на занаятчията се озова опасно близо до ръба. За момент я прободе инстинктивният страх от падането. Но тя отхвърли усещането. Смъртта бе всичко, което ѝ оставаше.

И тя поднови усилията си да се отскубне, този път насочени в друга посока.

Неподготвеният Ниш тежко се приземи на колене и извика. Тиан се бореше мълчаливо, стиснала зъби. Механикът беше дребен, съвсем малко по-висок от нея. Нямаше да е в състояние да я удържа дълго.

Китката ѝ започна да се изплъзва.

— Пусни ме, Ниш — каза тя, налагайки си да говори спокойно. — Искам да умра.

Пръстите му се вкопчиха с жестока сила.

— О, не се съмнявам. — По веждите му блестяха капчици пот, започнала да замръзва. — Ти предаде приятелите си, семейството си, фабриката си. Света си. Няма да ти позволя да умреш.

— Пусни ме — умоляваше Тиан.

— Ще те отведа обратно, за да бъдеш съдена .

— За да си получиш отмъщението — просъска тя. — Това те интересува, а не някаква си справедливост.

В отговор Крил-Ниш напрегна цялата си сила.

Тиан се вледени от ужас. Вече можеше да си представи кошмарното пътуване към завода, по време на което Ниш с изключително удовлетворение оползотворява всеки възможен миг, за да я измъчва. При пристигането щеше да я очаква публичен позор в родния Тикси и пред стотиците бивши колеги от фабриката. И накрая — екзекуцията: изпълнена пред колкото се може повече зрители, според метода, отреден за изменилите занаятчии. И най-дребните подробности от дългата и мъчителна процедура щяха да влязат в Историите, а някой разказвач щеше да състави подробно повествование, което да служи като предупреждение за съдбата на изменниците. Съветът на скрутаторите желаеше всички да познават правосъдието му — и да се боят от него.