Ян Ирвин - Тетрарх

Същия следобед тя бе отведена в друга стая и бе поставена да легне върху извита платформа, чиято повърхност на допир приличаше на кожа. Тя бе сива на цвят (вариращи оттенъци) и съумяваше да бъде едновременно мека и неподатлива. Ръцете на Тиан бяха поставени до лактите в някакви органични тръби, напомнящи ръкавици. Хоботи от сходен материал погълнаха краката ѝ до бедрата. По протежение на гръбнака ѝ бяха прикачени вендузи.

Накрая Рил пристегна тялото ѝ с кожени ремъци и кимна към стоящата наблизо женска. В отговор на някаква нейна манипулация, останала невидяна от Тиан, вендузите започнаха да обхождат гърба ѝ — нагоре и надолу, настрани, в кръг; понякога в едновременно изпълнение на всички процедури.

Тиан проплака от болката, прорязала гръбнака ѝ. Лиет отново ѝ даде от сиропа, този път по-малка доза, от която погледът на занаятчията се замъгли. На моменти тя виждаше движение около себе си, но забавено до нереалност. Времето сякаш спря да тече.

Под продължителните процедури младата жена остана с впечатлението, че костите ѝ започват да се стопяват. Накрая тя бе освободена и отнесена да спи върху диван в същото помещение. Щом се събуди, процедурите бяха подновени.

Сеансите продължиха в течение на седмица, преди старият Хюл да остане доволен. Тиан бе отнесена обратно в схематизатора си. Познатата маска бе поставена на главата ѝ. Започна пресхематизирането на дефектния торгнадр. Жената отново се събуди разплакана. Горната част на приспособлението бе покрита със сълзите ѝ.

Учителят бе повикан. Той подсуши лицето ѝ и остана мълчалив, докато тя се успокои.

— Схематизирането се отразяваше по подобен начин и върху мен.

Тиан повдигна глава.

— Подлагали са и теб?

Той се усмихна:

— В началото, когато още се учеха, опитваха с всички. Смятаха, че с помощта на торгнадрите ще спечелят войната за няколко седмици, източвайки възловите точки всеки път, когато в битката се включат кланкери. И сигурно действително щеше да стане така, ако бяха успели да създадат достатъчно устройства. За наше щастие почти всичките им опити се оказаха неуспешни. От мен не получиха торгнадр, само сълзите на две седмици. Все още помня как се чувствах.

— Кога се случи това, учителю?

Не, продължаваше да не ѝ харесва да се обръща към него по такъв безличен начин.

— Отдавна. Преди пет или шест години. Тук човек бързо губи представа за времето.

Тя се почувства по-близка с него. Учителят бе труден за описване човек, нито висок, нито нисък; нито красив, нито грозен. Беше слаб, но пък това бе обща черта за всички тукашни пленници. И блед — малцина от тях съзираха слънцето. В тъмните му очи се четеше доброта, челото му беше покрито с бръчки. Върху ръката му личаха мазоли — очевидно лиринксите се възползваха не само от знанията му.

— Ако торгнадрът ми се окаже успешен, ще причини гибелта на хиляди. А всички тези хора около мен… И те ли…

— Не, Тиан. Казах ти, че торгнадрите се изработват трудно. Останалите схематизират слаби приспособления. Лимнадри, финадри… Повечето от тях също остават неуспешни.

— Какво представляват тези устройства?

— Лимнадрите се използват за шпиониране. Те могат да усещат движещи се кланкери. По-скоро можеха, защото миналата година механизмът на кланкерите бе променен. А финадрите извличат малки количества енергия от полето. Те не се използват самостоятелно, а за захранване на други приспособления. Нещо като контролери. От мен успяха да измъкнат лимнадр, защото имам усет към езиците. С други думи, подходящо за шпиониране.

— Разбирам. Имаш ли нещо против да те наричам Весил? Неприятно ми е да се обръщам към теб по такъв сух начин.

— Не, разбира се.

Тук разговорът им приключи, защото Весил бе отзован. Но той продължи да я посещава, когато меланхолията ѝ се влошеше прекалено. Като цяло двамата не разговаряха много, ала и самото му присъствие бе достатъчно за Тиан. С него тя се чувстваше спокойна — нещо, което не можеше да се каже за останалите пленници.

Тя често си мислеше за Гилаелит. Стопанинът на Нириандиол се бе отнасял мило с нея по свой си начин, но накрая, подобно на всички, бе предпочел собствения си интерес. Тиан не се съмняваше, че тетрархът се справя добре, но не разбираше по какъв начин той очаква да се сдобие с амплимета.

Старият Хюл идваше да проверява торгнадра след всеки сеанс схематизиране. На петото подобно посещение той се усмихна едва забележимо, докато повдигаше стъклената кофа и оглеждаше приспособлението през прозрачното дъно.