Ян Ирвин - Тетрарх

До този момент тетрархът не бе отделял специално внимание на залата за схематизиране. Сега той насочи вниманието си към растящия торгнадр и осъзна, че това устройство притежава мощта да пренасочва цялото излъчване на полето към себе си. И ако амплиметът можеше да контролира подобно устройство, това щеше да му предостави цялата енергия на възловата точка.

Назряващо бедствие за лиринкси и човеци, но и забележителна възможност за самия Гилаелит. Получаваше шанс да научи много повече за амплимета, като наблюдава следващите му действия.

— И днес ли няма напредък, тетрархо? — попита Гирил.

Гилаелит се сепна и едва успя да овладее лицето си, но не се и наложи, защото Гирил отмина, видимо занимавана от други проблеми. Полето се изменяше произволно. В настоящия момент охлаждащите пръстени бяха прекалено ефективни. Под студа металът на лиринкските инструменти бе станал чуплив и кирките им се трошаха. Впоследствие им се наложи да работят още по-усилено, за да наваксат изгубеното време.

Тетрархът поднови работата си, този път по-предпазливо. Бе внимателен, защото не познаваше цялостните способности на амплимета и не искаше кристалът да усети наблюдението му.

Но след няколко дни Гилаелит стана по-дързък, защото бе започнал да разбира. Амплиметът изтегляше нишки енергия — почти незабележими силови влакна — от полето към себе си, схематизатора и множество други части от Снизорт. По тези нишки не протичаше енергия, но самите те проблясваха леко. Какво бе предназначението на тази мрежа?

— Ела, тетрархо, нужен си ни отпред — каза Гирил.

Неохотно, той започна да събира оборудването си.

— Остави! Няма време. Ще наредя приборите ти да бъдат опаковани.

Опаковани? Гилаелит бе принуден да се подчини. Той все още не възнамеряваше да бяга, а и не би могъл, защото въпросната процедура се нуждаеше от часове подготовка. Но употребената от нея дума го притесни.

Ден след ден тунелът не спираше да напредва. Тук охлаждащите пръстени биваха поставяни на десет крачки, всеки с инсталиран в него финадр. Придвижваха се по-бавно заради предпазливостта, с която разширяваха прохода. Съществуваше опасност да попаднат в незамръзнал участък. На десетия ден от началото на копаенето, на повече от сто крачки в сълзевината, Гилаелит бе призован, за да използва проучващите си кристали. Тревогите му се бяха оказали неоснователни. Гирил все още му позволяваше да използва приборите си, макар и за по-кратко.

Междувременно двамата лиринкси в края на тунела оставиха кирките си и откъртиха къс с помощта на дълъг лост. Отвъд него изникна някакъв предмет, обгърнат от втвърдената чернота. Гилаелит остави инструментите си и отиде да го разгледа.

Оказа се тялото на дива котка, дълга колкото него самия, с огромни челюсти, способни на една хапка да го лишат от глава. Котката се бе запазила по съвършен начин. Изглеждаше жива.

На следващото утро копаещите лиринкси откриха друг, по-малък хищник, напомнящ чакал, а следобед — див бик с дълги извити рога.

— Животното трябва да е потънало — каза Гилаелит, — привличайки хищници, които са споделили съдбата му.

— И две лапи в течен асфалт са трудни за измъкване — рече лиринксът от лявата му страна.

Този път при проучването Гилаелит засече нещо.

— Продължете натам. — Тетрархът посочи надолу и леко наляво от средата на тунела.

Лиринксите поставиха нов охлаждащ пръстен и подновиха работа. Впоследствие се натъкнаха и на други мъртви животни: две чайки, домашна котка, две огромни змии, вплетени една в друга. След това продължиха сред чист асфалт. На четиринадесетия ден тунелът се тресеше непрекъснато.

Същата вечер, докато Гилаелит се връщаше, в пода пред него зейна пукнатина, от която започна да се просмуква катран. Лиринксите край най-близкия пръстен веднага засилиха влиянието му, разширявайки зоната на замръзване. Друг лиринкс строши вледенилия се сталагмит. Подновилият пътя си тетрарх видя и други плъзнали пукнатини, на места изцяло покрили стените. Тунелът едва оцеляваше. Коликите на Гилаелит се усилиха.

Той направи много опити да възобнови собствената си работа, само че Гирил непрекъснато имаше нужда от него, дори и само като наблюдател. Нощем той бе съпровождан до стаята си, без инструментите си, а на входа оставаше пазач. Предводителката на лиринксите нямаше намерение да рискува. Може би бе заподозряла истинските му намерения? Гилаелит опита всякакви аргументи, за да си върне приборите, но напразно. Без тях той бе безпомощен. Повечето нощи лежеше буден, измъчван от стомашните болки и раздразнение. Против болежките си също не можеше да стори нищо.