Ян Ирвин - Тетрарх

— Блато! — Тя спря внезапно и издърпа малкия си крак сред засмукване.

Иризис долови по-остра миризма на асфалт. Около тях имаше много подобни гъсти находища. Една невнимателна крачка бе достатъчна, за да докара петминутно забавяне — в най-добрия случай. Човек без спътници, които да го измъкнат, би се удавил.

— Какво става? — прошепна Флид, загледан в посоката, от която бяха дошли.

— Изглежда южната стена бива нападана — каза Иризис.

— Планът не включваше това.

— Може да са аахимите.

— По-добре да не са, иначе ще развалят всичко. Побързай, Юлия. Не мога да удържам заклинанието още дълго.

В следващия час Иризис получи възможност да си припомни неотдавнашната слепота — тя не виждаше нищо. Единствено Юлия знаеше къде отиват, защото се ориентираше по решетъчния си модел. Но това знание само по себе си не бе достатъчно — водачката им трябваше да открие маршрут, по който да стигнат, а това се оказваше по-трудно от очакваното. Умът на Юлия се отличаваше с уникална и измъчена логика.

За щастие Флид разполагаше с удивителен усет за посока. Освен това бе прогорил в паметта си всички карти на Снизорт.

— Трябва да се спуснем — каза той. В момента тримата клечаха зад два бодливи храста. — От начина, по който Юлия сочи, се вижда, че мястото се намира дълбоко под земята.

— Вече знаем това — каза Иризис.

— Как можем да се спуснем?

— В старите ями има стъпала. А от дъната им започват тунели.

— Да, но коя яма? — размишляваше на глас скрутаторът. За момент той се изправи, преди да приклекне отново. Коленете му изпукаха.

В небето зад тях изникна светлина. Пламнал катапултен снаряд прелетя над тях и се вряза в земята — достатъчно близо, за да усетят разтърсването. Иризис затаи дъх, но пламъците не се разпръснаха.

— Бях останала с впечатлението, че наредихте тази нощ Снизорт да не бъде обстрелван.

— Точно така. Проклета пасмина. Нищо чудно, че губим войната. Да опитаме с най-голямата яма. Можеш ли да я откриеш, Юлия?

— Да — почти недоловимо отвърна тя. Заради безшумността ѝ бе лесно да забравят, че тя е с тях.

Продължиха сред твърд, притежаваща консистенцията на сгъстено желе — по краищата на ями и черна кал. Сетне им се наложи да преодолеят седемстотин четиридесет и едно стъпала, за да достигнат дъното на най-дълбоката яма. От нея навлязоха в тунел, чиято битумна смрад ги обгърна веднага. Проходът бе тесен — ако протегнеше ръце, Иризис одираше в стените му.

Флид спря на прага.

— Предполагам, че повечето лиринкси ще са отвъд стените, за да участват в сраженията — прошепна той сред пълната тъма. — Но не всички. Сред тунелите ще срещнем пазачи, а също и останали да работят лиринкси. Може би стотици. Трябва да пазим абсолютна тишина.

Ти си този, който непрекъснато вдига шум , раздразнено си помисли Иризис. Струваше ѝ се, че ще изгуби разсъдък от страх.

— Затруднявам се да поддържам невидимостта ни — продължи той. — Ще трябва да приключим бързо. Ако я изгубя преждевременно…

Продължиха напред. Повечето от проходите бяха тъмни. Иризис нямаше представа къде са. Знаеше, че и Флид споделя объркването ѝ.

Юлия уверено крачеше напред. Тя безпогрешно откриваше враговете и на три пъти предупреди спътниците си. Трижди скрутаторът и двете жени се свиваха в някоя зловонна кухина или пукнатина, за да пропуснат забързаните лиринкси. Не спираха да напредват сред лабиринта от проходи, докато Иризис не започна да усеща полето около себе си, без дори да докосва индикатора си. Никога преди не бе изпитвала нещо подобно. Вече бяха прекарали повече от час под Снизорт.

— Още колко остава, Юлия? — попита Флид.

Тя не отговори.

— Няма ли да се натъкнем на охрана? — рече Иризис.

— Защо им е? Навън има двадесет и пет хиляди лиринкси. Как би могъл някой враг да достигне толкова дълбоко?

— Ние успяхме! Освен това ние охраняваме ценностите си.

— Лиринксите не са като нас. Те не се ограбват взаимно, не саботират. Освен това…

Ксервиш замълча, но Иризис успя да долови неспокойствието в гласа му.

— Продължете, Флид. Има нещо, което не сте ни казали.

— Не би било разумно да разположиш пазачи толкова близо до възлопресушител. Удълженият престой там би започнал да ги… изменя.

В съзнанието ѝ изникна спомен.

— Както онези скали в мината се изменяха?

Последва дълго мълчание, преди скрутаторът да прошепне:

— Именно.

— В такъв случай този възлопресушител ще ни убие. Ще разкъса телата ни.