Ян Ирвин - Тетрарх

— Няма ли да започват най-сетне? — каза Иризис, загледана през борда в проблясващите отдолу огньове — лагерни и пожари.

— Когато започнат, ще ти се иска да не са.

— С тези мрачни изказвания убивате приключенския ми дух.

— Подобно изказване дори не заслужава да бъде удостоено с отговор.

— Някога бяхте забавен, Флид, макар и по свой странен начин.

— В света вече няма място за забава.

Иризис се отказа.

Сблъсъците започнаха от източната страна на бойното поле с експлозия на огън и писъци. Юлия притисна тапите си за уши по-дълбоко и прикри очи, но лицето ѝ пак остана изкривено в болка.

Иризис се размърда нетърпеливо. Моментът още не беше дошъл. Друга битка се разрази на запад. Флид пак не даде знак — изчакваше третия сблъсък. Той също не закъсня — от север мракът бе раздран от сноп огнени снаряди.

— Това е знакът — прошепна Иризис. — Вече умират хора, за да улеснят пътя ни.

— Далеч повече ще умрат, ако се провалим.

Скрутаторът продължи с неразбираеми за Иризис думи, от които тя единствено можа да долови заложената в тях сила. Въздухоплавът и екипажът му избледняха и изчезнаха сред невидимост. Съвсем леко начупване във въздуха издаваше очертанията му. Из дима, в който щяха да се спуснат, дори и това нямаше да се види.

— Трябва да се движим бързо — процеди през зъби скрутаторът. — Тази магия е болезнена, не мога да я удържам дълго.

Въздухоплавът стоеше неподвижно в мрака над стената. Под тях гъмжеше от лиринкси, които не подозираха за присъствието им. Сраженията от останалите три страни се очертаваха сред красиви припламвания на снаряди и пъплещи по земята огньове.

— Как ще открием възлопресушителя, сър? — попита Иризис.

— Юлия ще трябва да ни отведе при него. Двамата с теб ще го блокираме или унищожим, след което ще опитаме да се измъкнем.

— С въздухоплава?

Скрутаторът се поколеба.

— Вероятно.

Този отговор не ѝ се понрави. Може би тази мисия наистина беше самоубийствена. Но тя не каза нищо от това на Юлия, свита на обичайното си място под пейката. И без това Иризис се чувстваше достатъчно гузна. Срещата с Ниш в аахимския лагер бе подхранила обидата на дребната жена.

— Излез, Юлия — нареди Флид. — Покажи на пилота накъде да поемем.

Въпросната се надигна рязко и с нацупено изражение застана до Хила. Все така мълчаливо протегна ръка в нужната посока. Въздухоплавът се отдели от позицията си над стената и пое натам. След няколко минути ръката на Юлия се насочи надолу.

Машината се спусна сред чист въздух и с леко олюляване докосна земята. Наоколо цареше пълен мрак. Пожарите представляваха само сияние, издигащо се над стените. Обстрелът бе престанал.

Тримата слязоха. Юлия направи няколко крачки и изчезна.

— Стой до нас, перцепторе — просъска Флид.

Тя се върна. Не ѝ беше нужно да ги вижда, за да знае къде са.

— Мразя ви и двамата — високо каза Юлия.

— Моля? — рече скрутаторът.

Дребната жена не отговори.

Флид закачи въжето си за колана на Юлия, а Иризис се прикачи към него. Въздухоплавът се издигна, потракващ с ротора си. Макар и породено от невидима машина, движението пак ги облъхна.

— И пазете тишина — предупреди Флид. — Все още могат да ни чуят.

— И надушат — промърмори Иризис. Усещаше ускорения си пулс в слепоочията си. Щяха да бъдат заловени. Щяха да бъдат изядени.

— Води, Юлия. — Флид промърмори няколко думи, които снеха невидимостта от въздухоплава, за да я ограничат върху тях тримата.

Дребната жена ги поведе в криволичещ маршрут. Повечето лиринкси се появяваха в модела ѝ, така че тя можеше да ги отбягва. Повечето, но не всички.

Никой от тримата не видя лиринкса, а самият той, естествено, също не ги зърна. Създанието дотича от лявата им страна, блъсна се във въжето между Иризис и Флид, спъна се и падна. Сблъсъкът повали и четиримата. Съществото се надигна — сянка, вкопчила се в глезена и оглеждаща се объркано. Нямаше представа какво го бе накарало да изгуби равновесие.

Иризис затаи дъх и застина. Помръднеше ли, лиринксът щеше да я чуе. Молеше се Юлия да прояви същия самоконтрол. Създанието подуши шумно. Оставаше ѝ само да се надява, че битумната миризма ще бъде достатъчно остра, за да прикрие тяхната.

Блесна изникнало от нищото острие. Изчезването му бе последвано от задавено хъхрене и миризмата на кръв. Лиринксът рухна.

— Ще трябва да бъдем по-предпазливи — каза Флид, обърсвайки ножа в трупа.

Сега напредваха през открито пространство, внимателно проверяващи земята пред себе си. Талантът на Юлия не откриваше всички физически прояви.