Ян Ирвин - Тетрарх

Триор беше в палатката си, четяща депеша.

— Това е първото съобщение от Щасор — каза тя на Минис, изпреварвайки въпроса му. — Най-сетне.

— Какво ги е забавило толкова? — поинтересува се Ниш.

— Щасор се намира сред планини, непроходими за конструктите ни. Пратениците ни трябваше да го достигнат пеш. Намирането на града се оказа… трудно.

— И какво казват?

Тя не отговори, а остави писмото с въздишка и рече:

— Защо си дошъл, Минис?

Младежът ѝ каза.

Аахимата подбели очи:

— Предсказанията ти са еквивалентни на подхвърлянето на монета.

— Само когато не се вслушвам в сърцето си! — ядосано отвърна той. — Когато останалите ме принуждават.

— Много добре. Кажи ми какво си видял.

— Огромно, кървавочервено избухване! — възкликна той. — Още преди да чуя, че скрутатор Флид е отишъл да неутрализира възлопресушителя…

— Какво? — Триор скочи на крака, събаряйки листове по земята. Тя сграбчи Минис за ръката и попита настойчиво: — Къде си чул това?

— В командния пункт на сантенарската армия. Перквизитор Фин-Мах ни каза — услужливо се намеси Ниш. — Какво има?

Аахимата отново седна, отпуснала глава между ръцете си.

— Блокирането на възлопресушителя би се равнявало на запушването на маркуч, по който неспирно бива изтласквана вода. В един момент натискът ще стане прекалено голям.

— И какво ще последва? — попита механикът.

— Огромно избухване — отвърна тя. — Експлозията би могла да отнесе половин Снизорт.

— Тиан няма да оцелее — изхлипа Минис.

— И тайната на летящия конструкт ще бъде изгубена. Но това не е най-лошото, което може да се случи — рече аахимата.

— А какво?

Въпросът на Ниш остана без отговор.

— Трябва да я спасим. — По бузите на Минис се стичаха сълзи. — Трябва, Триор. Моля те!

— Трябва да опитаме — отвърна жената. — Макар да не виждам как.

Триор изпрати спешно съобщение до Витис, но не получи ответ.

— Той е в другия край на бойното поле, зле притиснат — каза вестоносецът. — Не можах да го достигна.

— Това никак не ми харесва — рече аахимата.

— Моля те, Триор — умоляваше Минис.

— Мълчи! — Тя нервно приглаждаше свитък. Хартията понечи да заеме предишното си положение. Нова милувка на дългите пръсти я разубеди. — Ако отида, надали ще се върна жива. Но кой сред нас би имал по-голям шанс?

Аахимата хвърли безстрастен преценяващ поглед към Ниш.

— Трябва да опитам, каквито и да са последиците. Ниш, ти ще дойдеш с мен, ако не те е страх. Предпочитам да не рискувам подчинените си. А и ти носиш известна отговорност за случващото се.

— Това пък защо? — попита механикът.

— Твоят скрутатор се е отправил да изпълни това налудничаво дело. Минис, ти ще останеш тук и ще обясниш ситуацията на баща си. Няма да допусна той да обвини клана ми в посегателство срещу единствения наследник на клан Интис.

— Трябва да дойда — проплака младежът. — Не можеш да ме оставиш тук.

Триор за пореден път приглади свитъка. За миг върху устните ѝ изникна неразбираема усмивка, която не остана незабелязана от Ниш. Изглежда аахимата не би имала нищо против, ако Първият клан изчезнеше. Или замисълът ѝ бе друг? Минис бе лесен за манипулиране. Възможно ли беше тя да е повлияла на дверта? Възможно ли беше междуклановата ненавист да е тъй силна?

— Щом настояваш, не мога да го предотвратя. Но трябва да заявиш пред двама свидетели, които не са от моя клан, че доброволно си решил да не се вслушаш в препоръката ми. И също така да заявиш намерението си.

Нужните свидетели бяха призовани. Триор с формални думи заяви на Минис, че няма да го вземе със себе си в Снизорт. Със същата формалност младият аахим настоя, че ще дойде, сетне заяви, че тя няма право да му отказва. Свидетелите записаха думите и ги отнесоха. Онази усмивка се появи отново.

— Ще отидем с моя конструкт — заяви Триор. — Той е… по-подходящ за целта.

— Защо? — осведоми се неизменно любопитният Ниш.

— Ще видиш.

Конструктът, наполовина голям колкото машината на Минис, се движеше почти безшумно. Дори в кабината му не се долавяше звук. Когато Триор докосна насочващия лост, панелът пред тях, който Ниш бе сметнал за метален, стана прозрачен. През него се виждаха светлините на битката — огнени дири в мрака.

Аахимата завъртя малък бутон. Предницата на конструкта, видима през прозрачния панел, изчезна. Дори отраженията на огньовете не се виждаха. Ниш зяпна.

— Използвам го при… по-деликатни мисии.

— Значи се занимаваш с шпиониране? Преди време самият аз бях осведомител.