Ян Ирвин - Тетрарх

— Може и така да се нарече. — Но неприязънта ѝ към думата бе очевидна.

— През главния вход ли възнамеряваш да ни вкараш?

— Маскировката не е чак толкова добра. В някоя мрачна нощ би свършила работа, стига лиринксите да не се приближават, но на ярка светлина конструктът пак може да бъде забелязан.

— Тогава какво ще правиш?

— Последвай примера на Минис и престани да дърдориш — тросна се аахимата. — Дълго време обхождах Снизорт и наблюдавах лиринксите. Познавам тайните им пътища.

Повече от час машината обикаляше сред дребни дървета и канари. На Ниш му се струваше, че се отдалечават от Снизорт. Накрая Триор спря на известно разстояние от един каменист хълм.

— Лиринксите имат множество тайни тунели, отвеждащи от Снизорт, малко вероятно е да сме открили всички. Този изход се намира на повече от левга от стените. — Тя се огледа. — Наблюдавайте върха на хълма.

Жената допря до главата си спираловиден полушлем и се загледа в изменящите се излъчвания, изобразени върху зеленото стъкло.

На върха Ниш виждаше единствено скупчени камъни, някои по-големи от конструкта, сред които растяха дървета. Стоящият до него Минис бе напрегнат като струна. Нищо около тях не се промени в изминалия час. Единствено шумът от битката, глух рев в далечината, се усили.

— Това е нашето нападение от далечната страна на крепостта — прошепна тя.

— Не… — високо поде Ниш.

— Тихо! — тя го удари по рамото.

Сред канарите изникна лиринкс, сякаш появил се от нищото. Последва го друг, понесъл нещо обемисто, за което му бе необходима помощта на трети лиринкс. Едрите им фигури се изгубиха сред дърветата.

— Минис? — каза Триор.

Младият аахим бе доближил ухото си до фуниевидно приспособление.

— Отправят се на югозапад. Няма други.

— Чуваш ги с помощта на този прибор? — поинтересува се механикът.

— Усещам стъпките им.

Продължиха да чакат. Триор все така наблюдаваше движението на линиите върху навигационния панел.

— Какво има? Защо още стоим? — попита Ниш.

— Разположили са стражи — от тип, с какъвто не съм сигурна, че ще успея да се справя.

— Стражи?

— Схематизирани устройства, които усещат аурата на Изкуството и задействат тревога. Те никога не спят, никога не проявяват невнимание. Нищо, което използва Изкуството, не може да премине край тях.

Ниш преустанови въпросите си.

— Минис, долу ще откриеш пакет, поставен под първата седалка. Би ли го донесъл?

Младият аахим изпълни поръчението. Триор подаде пакета на Ниш.

— Ето ти шанс да се докажеш. Виждаш ли онази скала там? Седмата?

— Онази, която се стеснява към основата?

— Да. Това е страж. Върви на хълма и заобиколи над нея. Този пакет съдържа мрежа със златно фолио. Внимавай да не я разкъсаш. Покрий стража с нея и я разстели чак до земята. Внимавай да не остават открити места. После смачкай това с пръстите си и го сложи под мрежата. — Тя постави в ръката му нещо, напомнящо малко яйце. — Когато ти дам знак, донеси мрежата обратно. Може да ни потрябва отново.

— Защо аз?

— Ти не притежаваш магически талант.

— Ами ако има и лиринкси, които са останали на пост?

— Те ще те изядат и аз ще трябва да потърся друг начин, което ще ме отегчи. Хайде, върви.

Неприятното беше, че думите ѝ бяха верни. Ниш започна да се промъква сред сухата трева, издайнически шумоляща. Изкачването му бе още по-шумно, защото склонът на хълма бе покрит с парчета кора и сухи клонки. Канарите на върха представляваха отлично място за засада.

Миризмата достигна до него почти при изравняването с най-ниския камък — силна, животинска, мускусна. Лиринкс. Ниш застина и се притисна към камъка. Лек ветрец разроши върховете на дърветата. Други звуци не присъстваха. Създанието можеше да е навсякъде. Всеки момент щеше да го надуши. А механикът бе невъоръжен.

Но нали Минис бе казал, че лиринксите са се отдалечили. Вероятно Крил-Ниш надушваше остатъчната им миризма, а може би вонята идваше от изхода. Той изчака още минута, за да се увери. Не чу и не надуши нищо друго.

Триор сигурно бе започнала да се изнервя. Ниш бе повдигнал крак за следващата стъпка, когато се разнесе ударът. Нещо изкънтя в една от по-големите канари нагоре. Този път несъмнено ставаше дума за лиринкс — механикът долови познатото стържене на нокти.

Още три удара съпроводиха появата на втори лиринкс. Крил-Ниш бе застинал, страхуващ се дори да диша. И най-небрежното претърсване бе достатъчно, за да бъде открит. Излязоха още лиринкси. Създанията размениха няколко думи помежду си, сетне се разгърнаха криле. Сред ципести удари първите две същества се издигнаха във въздуха. Носеха нещо между себе си, увиснало в средата на мрежа. Приличаше на дълга кутия.