Стефан Стефанов - Трубадур

Аз отпих още веднъж от рома и бавно оставих чашата на масата. Оставих го да види стилета в другата ми ръка. Изправих се срещу него, на не повече от три стъпки и промълвих.

— Не съм дошъл заради прочувствена среща. Няма да напусна дома ти без кинжалите.

— Има два варианта, момче — рече Яред. — В първия случай умираш. Във втория случай някак си успяваш да ме надвиеш и умирам аз. Кинжалите обаче са така скрити, че никога няма да ги откриеш сам. А аз, дори със сетния си дъх, няма да споделя локацията им.

— И какво правим тогава?

Погледът му се разфокусира за момент, после по лицето му се прокрадна зловеща усмивка. Яред се върна на креслото и се отпусна. Сложи крак връз крак и взе моята чаша, в която все още имаше питие. Вместо да отпие, той я вдигна нагоре и ме погледна през течността. След това избухна в невъздържан смях и изля рома на пода.

— Животът, Трубадур, е справедлив — каза ми той, когато избликът му приключи. — Щом си дошъл по работа, а не заради сантименталности, добре. Въпреки наградата, която съм обявил за главата ти, аз ще вляза в делови отношения с теб. Танто за танто. Имаш се вече за толкова важен, че да ми поставяш изисквания, така ли? Ще ти дам възможност да се запознаеш и с моите условия. Чувал ли си за Мидения цар?

Не бях чувал за Мидения цар.

— Васил Костов притежава най-голямата ферма за миди на черноморието и изкарва от нея много добри пари. Прякорът му обаче не идва от бизнеса с морски дарове, както повечето лумпени извън тези стени си мислят. Костов е ключова фигура в осигуряването на млади компаньонки за ВИП гостите на Варна и околностите.

— Дотук добре — рекох аз с крива усмивка. През изминалите няколко дни попадах все на интересни личности от българското висше общество.

— Добре става именно оттук нататък! — размаха пръст Яред. — Говори ли ти нещо името Атанас Гълъбов?

Естествено, че ми говореше. Гълъбов беше бащата на Ирина; някогашният консул на България в Турция.

— И така, през изминалите няколко години господин Гълъбов изгуби голяма част от капитала си, старите му партийни другари му обърнаха гръб и въобще положението му не е розово. Преди три месеца направи опит да се застреля, но неуспешно.

— Каква е връзката между Костов и Гълъбов?

— Силна. Семейна. Кръвна! — на последната дума Яред разтвори пръсти и описа полукръг встрани. — По една случайност големият син на Костов се е влюбил безумно в Ирина Гълъбова. Следиш ли ми мисълта?

При споменаването на името й, аз потреперих. Увлечението ми по Ирина преди години промени изконно посоката на живота ми. Ако не беше тя, а след това и Джехане, аз все още щях да виждам в Яред фигурата на бащата, който преди това не бях имал.

— Докъде бях стигнал… — зачуди се той. Преиграваше. Забавляваше се. Исках още сега да му скоча и да натикам острието под езика, който спомена името на Ирина. После съжалявах, че не съм го направил.

— До Ирина и сина на Мидения цар — подсказах му аз през зъби. — Нека да позная — ще има сватба, нали?

— Именно, сватба! Бившата принцеса ще се омъжи за настоящия принц! — изрече тържествено Яред. — Гълъбови няма да умрат в панелка, младият Костов ще получи каквото си е поискал, ще се леят медовина и „Дъмпъл“ за простия народ и всички ще бъдат щастливи!

— Кога ще се състои сватбата? — попитах тихо.

— По-вдругиден — любезно ми отговори Яред.

— И какво ще се иска от мен? Да заведа Ирина до олтара? — рекох саркастично.

— Не, само да ми донесеш главата й в торба.

Хвана ме неподготвен. Сигурно изненадата е била красноречиво изписана на лицето ми, защото Яред ме посочи с пръст и прихна да се смее. Аз се овладях, но вече беше късно.

— Сигурно се шегуваш…

— Ни най-малко! — рече Яред. — Следя какво се случва с Ирина Гълъбова, откакто ми създаде главоболия с теб. Ако не беше тази чаровна принцеска, сега нямаше да водим настоящия разговор. Бях решил един ден да я използвам като стръв за теб, но ето че съдбата ми предостави по-добра възможност. Гълъбови, Костови и останалата паплач около тях изобщо не ме интересуват. Важни сте ми ти и Ирина. Или поне една част от нея. Донеси ми главата й и ще получиш Близнаците, щом толкова ти трябват.

— Ти си побъркан! — извиках аз.

— Не, просто съм жесток и отмъстителен. Имаш три дни. Искам главата й, преди да се е омъжила за сина на Мидения цар. Никое почтено момиче не заслужава такова унижение, нали?

Той изсвири с уста и вратата на помещението се отвори със замах навътре. Пред мен застана непознат мъж с брада и рязана пушка помпа в ръце.