Стефан Стефанов - Трубадур

С идването на аятолах Хомейни в Иран Яред напуснал родината си и се преместил в Истанбул. Родът Радан бил силно свързан с традиционната власт, а самият Яред често работел за шах Пахлави. Ислямизацията на държавата не била по вкуса му, а новата власт не обещавала нищо добро за занаята му. Знаех, че се е колебаел между Кайро и Истанбул и накрая предпочел втория. Големият комуникативен град в границите на Европа му осигурил достатъчно поле за изява, а и той правилно бил надушил, че в съветските републики предстоят социални и политически събития, в които услугите му да са добре дошли.

Там, в Истанбул, съм се появил и аз; от Яред знаех, че с баща ми, също иранец, са били приятели от деца. Баща ми обаче предпочел да се занимава с търговия, запознал се с момиче от далечната България, оженил се за нея, а тя забременяла с мен. По време на революцията баща ми бил застрелян на улицата в Техеран. В хаоса бременната ми майка нямала към кого да се обърне, освен към Яред Радан. Емоциите, пътуването и несигурността за бъдещето се отразили зле на майка ми и тя починала, когато била бременна в осмия месец. От Яред лично знаех, че той ме е спасил; не някой доктор, а той разпорил корема на майка ми и ме извадил. Цял живот бях дишал с мисълта, че му дължа всичко.

Не знаех защо е сменил седалището си във Варна, но предполагах, че е в резултат на постепенната ислямизация на съвременната власт в Турция. За Яред религията бе просто средство за комуникация — когато беше сам, той нито се молеше, нито постеше, нито търсеше мъдрост в Корана. Дъщерите му носеха галабии в Истанбул, но само за да угоди на потенциалните си посетители мохамедани. Бях виждал как на гостите американци питиетата се сервират от момичета с гримирани лица и дълбоки деколтета.

Познавайки Яред можех да предположа, че резидира в къща по крайбрежието, далеч от случайни погледи и достатъчно голяма, за да побере домакинството му. Нямаше да имам времето да претърся всеки един тузарски имот, а и знаех, че Яред нямаше да се регистрира никъде поименно; който заслужаваше, щеше да знае как да го открие. За всеки случай си принтирах няколко карти от „Гугъл“, където да отбележа потенциални места за къщата на Яред.

След като отделих няколко часа за сън, поех за Варна. Да използвам обществен транспорт бе немислимо — ликът ми вече се намираше в списъка с издирвани престъпници. В мрежата намерих две дузини статии за събитията в Тополово, три за катастрофиралия шофьор близо до Батак и все още нищо за Херцога. За щастие никой не бе навързал събитията, поне официално.

Прекарах близо час по улиците, докато открия подходящ автомобил, взех го назаем и потеглих. При първа възможност качих трима стопаджии — две момчета и момиче и минах с пълна кола покрай първите патрули на КАТ на Ботевградско.

Тримата ми спътници ми надуха главата, но нямаше как — с компания бях по-малко подозрителен. Не ми се мислеше какво щях да бъда принуден да направя, ако все пак ме спрат. Късметът ми се усмихна и стигнах до Варна, без да видя притесненията си материализирани. Имайки предвид събитията от предния ден, оцених подобаващо тази усмивка на съдбата.

Въпреки склонността си да се хвалят прекомерно, да се смеят на висок глас и да приказват с часове по безсмислени теми, стопаджиите ми бяха симпатяги и ме поканиха същата вечер на бар с тях. Обещах им да мина по-късно и ги оставих на козирката. Колата паркирах сред жилищни кооперации в широкия център. Слязох надолу към градинката на „Севастопол“, мушнах един дюнер и започнах да се оглеждам.

„Ключът към издигането е знанието“ — каза Али, удебелявайки изкуствено гласа си. И тримата избухнахме в смях. Не бихме си го позволили, ако Яред можеше да ни чуе, но сега бяхме далеч от дома, на пазара. Клечахме в един сокак на сянка и оглеждахме преминаващите. Кумар бе намерил отнякъде клечка, с която човъркаше между зъбите си. Това му занимание никак не се връзваше с хубавите дрехи, които носеше. Когато му направих забележка, той ме перна през ухото.

— Кой е водачът на отряда, а?

Проклех го наум, но технически бе прав. Първото правило беше да слушаш какво ти казва водачът на отряда. Той е избран лично от Яред — ако оспорваш властта му, значи оспорваш преценката на Яред.

— Златна гривна с изумрудени капки! — изведнъж рече Кумар и ние с Али настръхнахме. Очите ми се плъзнаха по тълпата, първо жените — дали някоя от тях носеше въпросното украшение? След това сергиите — но наблизо нямаше продавач на бижута — следователно Кумар бе видял целта, носена от някого.