Робърт Силвърбърг - Книгата на черепите

— Никакъв.

— Аха. И всичко човешко ти е чуждо.

— Не. Но не искам.

— Толкова по-зле, пич. Защото аз трябва да ти го кажа. Брат Хавиер твърди, че разтоварването на гузната ми съвест е необходимо за удължаването на земното ми пребиваване, така че ще си проветря душата, мой човек. Ще си я проветря .

— Щом ти се налага — въздъхнах примирено.

— Настани се удобно, Тимъти. Отвори ушите си широко. Никакъв избор нямаш, освен да го чуеш.

Чух го, и още как. Нед е душевен ексхибиционист като повечето от неговия вид. Иска да се въргаля в самоизобличенията си, в саморазкритията си. Разказа историята си много професионално, нахвърляше щрихите като писател, какъвто претендира да бъде, подчертаваше едно, бегло намекваше за друго. Разказа ми за нещо, което бях очаквал, нещо мръсно, педалска фантазия.

— Случи се — започна Нед, — преди още да се запознаеш с мен, през пролетта на първия ни курс, когато нямах още осемнайсет. Имах апартамент недалече от капмуса, с още двама мъже.

Естествено и двамата се оказаха хомо. Всъщност апартаментът бил техен. Били с осем-десет години по-големи от него и от много време живеели заедно в нещо като гейски еквивалент на брак. Единият бил грубоват, мускулест, доминиращият тип, асистент по френска литература и освен това заклет спортист — хобито му било алпинизъм, — а другият бил от по-стереотипните феички, нежен и ефирен, почти женствен, поетична интровертна душа, повечето време си стоял вкъщи, грижел се за домакинството, поливал саксиите и предполагам, че се е занимавал с шиене и плетене също така.

Все едно, двете гейчета си живеели щастливо на семейни начала, а после срещнали Нед в някакъв педалски бар, разбрали, че квартирата, в която живеел, не му харесвала, и го поканили да се премести при тях. Уговорката уж била само въпрос на настаняване. Нед щял да си има своята стая, да си плаща наема и дяла от режийните без никакви секс увлечения с тях двамата, понеже те много се обичали, нали разбирал. Уговорката действала първите един-два месеца. Но предполагам, че верността между обратните не е по-силна, отколкото при редовните, и присъствието на Нед в домакинството се оказало смущаващ фактор, както присъствието на някое добре сложено осемнайсетгодишно маце би смутило един обичаен брак.

— Съзнателно или не — продължи Нед, — подхранвах съблазън. Ходех гол из апартамента, флиртувах с тях, пусках небрежно ръка.

Напреженията се усилвали и неизбежната неизбежност се случила. Един ден любовниците се скарали за нещо — вероятно за Нед, той не беше сигурен — и мъжкарят избухнал. Женчото, цял разтреперан, потърсил утеха при Нед. Той „я“ утешил, като „я“ взел в леглото си. След това и двамата се чувствали гузни, но това не ги спряло да го направят след няколко дни отново, а след това го превърнали в редовна връзка, Нед и неговият поет, казвал се Джулиан. Междувременно другият, Оливър — хм, друг Оливър, не е ли интересно? — който явно не разбирал какво става между Нед и Джулиан, се пуснал на Нед и скоро двамата също започнали да спинкат заедно. Така за две седмици Нед успял да се посъешава до спукване и с двамата.

— Беше забавно — обясни той, — по някакъв изнервяш; начин. Всички тези тайни срещи, малките лъжи, страховете да не ни хване другият. — Бедата щяла да дойде неизбежно. И двамата по-възрастни педали се влюбили в Нед. Всеки от тях решил, че иска да скъса със стария си партньор и да заживее само с Нед. И се почнало. Нед получил предложения и от двете страни. — Просто не знаех как да се справя със ситуацията. По това време Оливър вече знаеше, че имам нещо с Джулиан, а Джулиан знаеше, че имам нещо с Оливър, но още никой не беше отправил открити обвинения. Ако се стигнеше до избор между тях, леко накланях към Джулиан, но не смятах аз да вземам съдбоносни решения.

Образът за себе си, който ми рисуваше Нед, бе на наивно невинно хлапе, заплетено в триъгълник не по свое желание. Безпомощен, неопитен, брулен от бурните страсти на Оливър и Джулиан, и т.н. и т.н. Но под повърхността изплуваше нещо друго, разкриваше ми се не в думи, а в подсмихвания, вулгарно бърчене на вежди и други невербални форми на коментар. Във всеки момент Нед действа поне на шест нива и когато почне да ти разправя колко е наивен и невинен, знаеш, че те пързаля. Историята под повърхността, която долавях, ми показваше един злобен подъл Нед, манипулиращ онези двамата нещастни педали за собствено забавление — появява се между тях, изкушава ги и ги съблазнява поред, тласка ги към съперничество за любовта му.