Робърт Силвърбърг - Книгата на черепите

Така, по повеля на брат Хавиер, бръкнах дълбоко в изроденото си минало и изгребах многото мръсна тор, за да лъсне хубаво на изповедните сесии, които очаквах, че предстоят. Но братята не разсъждават така еднолинейно. Дневният ни режим щеше да се промени, да, но промяната не включваше нито брат Хавиер, нито изповедния момент. Това щеше да дойде в бъдещето. Новият ритуал е сексуален, Буда да ме спаси дано, хетеросексуален. Вече мисля, че тези братя са някакви китайци под измамните си европеидни кожи, защото това, на което ни учат сега не е нищо друго освен дао секс.

Не го наричат така. Нито говорят за ИН и ЯН. Но все пак поназнайвам нещо за източната еротика, знам колко важни в духовен план според древната традиция са тези сексуални упражнения, близко родствени с гимнастиките и упражненията по съзерцание, които практикувахме досега.

Тъмнокосите жени в къси бели роби, които виждаме да прелитат из Къщата на черепите, са всъщност жрици на секса, свещени путки, които задоволяват нуждите на братята и които, играейки ролята на влагалища за Вместилището 28 28 В оригинала думата е една и съща: receptacle. — Б. пр. , ни въвеждат в светите вагинални мистерии. Доскорошното време за почивка след следобедната работа стана час за трансцендентално съвкупление. Не ни предупредиха. В деня, в който започна, се бях върнал от полето, взел си бях банята и лежах проснат на леглото, когато по обичайния маниер тук, без да се почука, вратата се отвори и брат Леон, братът-лечител, влезе в стаята ми, последван от три от момичетата в бяло. Бях гол и реших, че не е мое задължение да крия виталните си органи от тези, които им се натрапват. Бързо ми се даде да разбера, че бездруго няма никакъв смисъл да се покривам.

Жените се подредиха пред една от стените. За първи път получавах възможност да ги видя отблизо. Човек можеше да ги вземе за сестри: всичките нисички, с крехки, добре закръглени тела, със смугли кожи, издължени носове, големи ясни тъмни очи, сочни устни. Донякъде ми напомняха минойските фрески, въпреки че можеше да минат и за индианки. Тъй или иначе, определено бяха екзотични. Стояха като статуи. Брат Леон изнесе кратко слово. Съществено е кандидатите да усвоят изкуството да се владее половата страст. Изразходването на семенната течност е равно на малка смърт. Точно така, брат Леон! Старата максима: „да свършиш = да умреш“. Не трябва да потискаме сексуалния импулс, продължи той, по-скоро трябва да властваме над него и да го насочваме в наша служба. Следователно сношението е похвално, но еякулацията — осъдителна. Спомних си, че вече съм се натъквал на всичко това, и най-сетне се сетих къде: чист даоизъм си беше, това е. Съюзът на ин и ян, на путка и хуй, е хармоничен и необходим за вселенското благо, изразходването на чинг , семето, е саморазрушително. Човек трябва да се стреми да съхрани своя чинг , да увеличава запасите си от него и т.н. Смешно, брат Леон, та ти не приличаш на китаец! Кой от кого все пак краде теории? Или даоизмът и Братството независимо са стигнали до едни и същи принципи?

Брат Леон довърши краткото си предисловие и каза нещо на момичетата на език, който не разбрах. (След това питах Ели, но и той не могъл да го познае. Ацтекски или на майте, предполагаше.) Късите бели дрешки моментално се смъкнаха и три голи както майка ги е родила хълмчета на ИН изникнаха на мое разположение. Колкото и сополиво педалче да съм, все пак бях способен да направя естетическа оценка: момичетата бяха впечатляващи. Едри гърди, отпуснати съвсем леко, плоски кореми, стегнати задници, гладки бедра. Никакви белези от операция, никакви следи от бременност. Брат Леон изръмжа бърза и непонятна заповед и жрицата най-близо до вратата веднага се просна на студения каменен под, със свити и леко разтворени колене. Извърнат вече към мен, с лека усмивка брат Леон ми посочи с два пръста, сякаш казваше: Хайде, започвай, момче. Ангелчето Нед беше слисано. Зяпна и задраска за думи в ума си. Чакай малко, брат Леон. Ти не разбираш горчивата истина, че съм онова, което наричат хомо, феичка, фаготче, лява резба, обратен, извратеняк. Путката не ме привлича особено. Пристрастието ми, трябва да призная, е мъжкото дупе. Но нищо такова не казах, а брат Леон ме подкани отново, не толкова сърдечно този път. Е, по дяволите, истината е, че винаги съм бил бисексуален с гейски уклон и понякога с удоволствие съм запълвал църковно одобрената дупка. Щом вечният живот, изглежда, зависи от това, ще изпълня мъчителното изпитание. И пристъпих към разтворените бедра. Забих с подправена хетеро настървеност меча си в чакащата го пачавра. Сега какво? Съхрани своя чинг , казах си, съхрани своя чинг . Задвижих на бавни, тържествени тласъци, а брат Леон ме наставляваше от страничната линия, обясняваше ми как вселенските ритми изискват да доведа партньорката си до оргазъм, докато аз самият трябва да се постарая да не стигам дотам. Много добре. Възхитен от собственото си представяне сантим по сантим, предизвиках полагащите се спазми и пъшкания в духовната си конкубинка, като останах отчужден, отделен, напълно откъснат от приключенията на своя инструмент. Когато божественият миг свърши, задоволената ми партньорка ме изхвърли с ловък тласък на таза и открих, че жрица номер две се настанява на пода в приемащата поза. Много добре, главният жребец ще се подчини. Вътре. Вън. Вътре. Вън. Ахкане. Пъшкане. Стон. С хирургична прецизност и хладнокръвно я изчуках до екстаз, докато брат Леон редеше одобрителен коментар някъде откъм лявото ми рамо. Ново оттласкване с таза, нова смяна на партньорката; ново черно зейнало йони чакаше лъскавия ми надървен чеп. Бог да ми е на помощ. Започвах да се чувствам като равин, чийто доктор му е казал, че ще ритне петалите, ако не яде по половин кило свинско на ден. Но старият непукист Нед обаче набута болта. Този път, каза брат Леон, съм можел да си позволя глезотията да свърша. Но вече бездруго бях стигнал до предела си и с доста облекчение отпуснах юздите на железния си самоконтрол.