Робърт Силвърбърг - Книгата на черепите

Но срамът, който изпитах на единайсет, онова смущение заради полуоформеното ми мъжество, скоро изчезна. Тялото ми наедря, развих се физически, пораснах висок и след това нямах никаква причина да се срамувам от тялото си. Помня още много плувни експедиции и нито веднъж повече не изтърсих онова за взимането на плувки. Понякога с нас имаше дори момичета, цяла тайфа за плацикане на голо, четири момичета и пет момчета примерно, сваляме кротко дрехите зад различни дървета, момичетата тук, момчетата там, после всички се втурваме като луди към потока, пишоци и цици подскачат и се люшкат. А във водата можеш да видиш всичко доста добре, щом заскачат наоколо. А след това понякога се чифтосваме, като станахме по на тринайсет-четиринайсет, първите ни плахи опити в чукането. Помня как така и не можех да се отърва от удивлението си от вида на момичешките тела, толкова равни в скута, толкова празни. И бедрата им по-широки от нашите, задниците им по-големи и по-меки, като кръгли розови възглавници. Цялото голо къпане, което правех като тийнейджър, ме караше да се връщам към онзи случай с Карл, Джим и Сиси Медън и да се смея на глупавата си свенливост. Особено онзи път веднъж, когато Били Медън дойде да плува с нас. Беше ни връстничка, но изглеждаше точно като по-голямата си сестра и някак си, докато стоях на края на потока до Били и гледах луничките, спускащи се надолу между едрите й гърди, и тъмните бенки, опръскали големия й задник, имах чувството, че срамът от онази случка със Сиси вече е заличен, че голотата на Били е изравнила резултата между мен и момичетата Медън, че всичко това вече не означава нищо.

Докато си мислех за тези неща и скубех плевелите в лехата с пипера на братята, с голия ми задник, затоплен от катерещото се слънце, се сетих и за други неща, зареяни в дълбоките вирове на спомените ми, стари събития, мрачни, неприятни и полузабравени, които нямах никакво желание да си спомням. Цяло заплетено кълбо от спомени. Моя милост, гол през онези дни, с други хора. Момчешки игри, някои не толкова невинни. Нежелани образи бликнаха като мътен пролетен порой от миналото ми. Застинах, пометен от вълни на страх. Мускулите се стягат, тялото — лъснало от пот. И ми се случи нещо срамно. Усетих познато пулсиране долу, усетих как ми се втвърдява, и погледнах, и да, да, ето, вдигаше се, твърд. Искаше ми се да умра. Искаше ми се да се хвърля по лице на земята. Беше като онзи път, когато Сиси Медън ни беше видяла да плуваме, когато трябваше да измина целия път обратно гол до потока, докато Карл и Джим вече се бяха облекли, и бях изпитал наистина какво е да си гол и засрамен между облечените. И сега отново същото: Нед, Ели, Тимъти и братята, всички бяха по шорти, а аз гол, и изобщо не ме притесняваше, докато изведнъж не започна да става това, и вече се чувствах така все едно ме показват на телевизията. Всички щяха да ме зяпнат, да видят, че съм възбуден, да се зачудят какво ме е възбудило, що за мръсни мисли са минали през ума ми.

Къде можех да се скрия? Как можех да се прикрия? Гледаше ли ме някой от тях?

Всъщност, като че ли не забелязваше никой. Ели и братята бяха далече напред по реда. Тимъти се тътреше лениво отзад, почти извън погледа ми. Единственият наблизо беше Нед, може би на петнайсет стъпки зад мен. Бях с гръб към него и срамът ми бе прикрит. Молех се да спадне. След миг щях да се върна към нормалното, щях да мога да се върна по реда до дървото, на което висяха гащетата ми. Да. Ето, спадна. Всичко е наред. Обърнах се.

Нед се сепна гузен, направо подскочи, когато погледите ни се срещнаха. Беше се изчервил. Извърна очи. И аз разбрах. Нямаше дори нужда да погледна издутата предница на шортите му, за да разбера какво става в главата му. Вече от петнайсет или двайсет минути се беше отдал на малките си перверзни фантазми, оглеждал бе тялото ми, съзерцавал бе задника ми, улавял беше от време на време други сладки нещица по мен. Сънувал бе наяве извратените си сънища за мен. Какво пък, нищо изненадващо. Нед е педал. Нед винаги ме е желаел, макар никога да не е посмявал да ми се пусне. А и аз все пак му бях пред очите, целият, изкушение, провокация. Все пак ме стъписа това страстно изражение, толкова явно, така неприкрито. Това ме потресе. Да те желае така друг мъж. Да си обект на копнежите му. И изглеждаше толкова смутен и сконфузен, когато минах покрай него да си взема шортите. Все едно че го бях хванал незащитен, издал истинските си намерения. А какви, моля, що за намерения самият аз бях издал? Моите „намерения“ бяха щръкнали на 18 санта пред мен. В нещо много дълбоко сме нагазили тук, дълбоко, гадно и сложно. То ме плаши. Дали гейските вибрации на Нед не влизат в главата ми по някакъв телепатичен начин и не разбуждат стари срамове? Странно е, нали, че ми стана точно сега. Божичко. Мислех, че разбирам поне себе си. Но непрекъснато откривам, че не знам нито едно проклето нещо със сигурност. Не знам дори кой съм. Що за личност искам да съм? Екзистенциална дилема, нали, Ели, нали? Да избереш собствената си съдба. Изразяваме своите идентичности чрез сексуалната си същност, нали? Не мисля така. Не искам да мисля така. И все пак не съм сигурен. Слънцето печеше в гърба ми. За няколко минути толкова се бях надървил, че сега чак ме болеше. И учестеният дъх на Нед зад мен. И миналото, кипнало в мен. Къде ли е Сиси Медън сега? Къде е Джим? Къде е Карл? Къде е Оливър? Къде е Оливър? О, Господи, мисля, че Оливър е едно много, много болно момче.