Дэвид Балдаччи - Ширината на света

— Какво става, Вега Джейн?

— Имам новини. Но искам и Петра да ги чуе. Да идем да я намерим.

— Ами виж… — взе да го усуква той.

— Аз съм тук — пристъпи тя иззад гърба му със снизходителна усмивка, която накара кръвта ми да кипне и ме изпълни с още по-голяма решимост да сторя онова, което възнамерявах. Всъщност усмивката навярно изобщо не е била снизходителна, но така ми се стори на момента.

— О, страхотно — рекох. — Елате тогава.

Усетих как се спогледаха неуверено, преди да ме последват по коридора.

Стигнахме до моята стая и влязохме вътре.

Хари Две, който се бе разположил върху леглото, вирна глава при появата ни.

Не ми отне дълго да разкажа плана си.

— Смяташ ли, че ще се получи? — попита Петра и тонът й отново ме се стори някак присмехулен. Тъкмо сега нищо, което стореше или кажеше, не бе способно да ми се понрави.

— Откъде да знам? — отсякох. — Да не би да имаш по-добра идея?

Тя леко се стресна и поклати глава.

— Впрочем — добавих, без да откъсвам очи от нея — специално за теб съм предвидила особено важна роля.

— Каква? — очите й светнаха от любопитство.

— Ще отидеш в Голям Честен и ще заемеш позиция в близост до центъра на града. Ще бъдеш моите очи и уши. Когато задействам магията, нямам представа какво ще се случи. Но те ще ме известиш, като ми пуснеш съобщение с пръчката.

— Но, Вега Джейн — намеси се Делф, — да я изпращаш там сама, без да знаеш какво я очаква… Сякаш не е съвсем разумно. Нито пък честно спрямо Петра.

Опитах да изобразя върху лицето си неподправена изненада.

— Но, Делф, ние сме един отбор. Всеки трябва да допринесе с нещо за общото дело, а аз се спрях на Петра, защото й гласувам огромно доверие. Да не би да съм сбъркала?

Физиономията му помръкна при този неочакван обрат.

— Не, не, какви ги говориш. Напротив — побърза да ме увери.

— Тогава, значи решено.

— Аз мога да я придружа.

— Няма начин. Ти си ми нужен тук, за да помагаш с подготовката около пристигането. Имаме да се погрижим за цял куп неща.

— Но…

— Петра ще носи пръчката си, а аз ще й дам и пръстена. Щом аз съм ходила в Голям Честен и дори в Маладонския замък сама, въоръжена само с тези две неща, и съм се върнала невредима, значи и тя ще успее.

Обърнах се към нея, свалих дядовия си пръстен и и го подадох.

— Е, готова ли си?

Тя прехапа устни, но кимна утвърдително.

— Тогава можеш да потегляш още сега. Подготовката тук ще ми отнеме още известно време, но е добре ти да си на място. Изпрати ми вест, щом пристигнеш. Отиди първо на гарата, а оттам избери безопасен маршрут и се придвижи към центъра.

— Но, Вега — измърмори Делф, — ако твоят план предизвика безредици в Голям Честен, Маладоните могат да използват сила и Петра да се окаже в капан.

— Нали пръчката е у нея — махнах безгрижно с ръка. — Винаги може да използва заклинанието Пас-пусе и да се върне тук. Не е по-опасно от онова, което съм правила вече няколко пъти. А не помня да си бил толкова притеснен за мен .

— И все пак…

— Все пак какво, Делф? — изгледах го право в очите.

Той млъкна и подви опашка.

— Е, успех — протегнах ръка на Петра.

Тя я стисна леко и припряно излезе от стаята.

— А ти най-добре вече да заемеш своята позиция край главния вход — наредих на Делф.

Щом останах сама, сърцето ми заби толкова бързо, че ми се стори, че ще припадна.

Цялата твърдост, която бях показала пред приятелите си, се изпари. Трябваше няколко пъти да си повторя, че постъпката ми не е чак толкова ужасяваща, че действително няколко пъти сме ходили до Голям Честен и сме се връщали без произшествия. Петра беше невидима. Разполагаше и със своята пръчка.

Но Делф имаше право. Нямаше как да предскажа какво ще се случи, щом направя заклинанието. Тя можеше да попадне в безизходна ситуация. Да бъде пленена, ранена.

Или убита.

При мисълта слепоочията ми започнаха да пулсират, а сетне усетих нещо мокро върху челото си. Докоснах го.

Беше кръв.

Неволно сведох очи към пръчката и видях червени следи и по нея. Пред удивения ми взор кръвта от челото ми се просмукваше в пръчката.

И тогава си спомних.

Кръвната клетва! Бях се врекла във вярност на Петра, а тя — на мен. Със своите действия нарушавах този обет. Не знаех какво предстоеше да ми се случи. Нима отивах в Забвението?

Паднах на пода, уловила главата си с длани. Хари Две дойде при мен и взе да ближе ръката ми. Щом езикът му докосна капка от кръвта, усетих потръпване по цялото си тяло.