Дэвид Балдаччи - Ширината на света

Трудността идваше оттам, че никой от вариантите, които прехвърлях, не даваше гаранция за успех. А място за грешки нямаше.

С внезапен порив на вдъхновение извадих от джоба на наметката си вехтия свитък.

Призовах Силен и той след секунда се появи.

Обясних му цялата ситуация — какво бях направила и какво още оставаше да се направи.

Той потъна в размисъл за толкова дълго време, че сериозно се притесних дали пергаментът не се е повредил.

Накрая образът му се размърда.

— Проблемът е, че не разполагаш с нужните познания, за да осъществиш целта си.

— Но нали ти сам ми каза, че магията се поражда от необходимостта — възразих остро. — Че ако ми потрябва дадено заклинание, ще мога да го сътворя. Аз разчитах на това, Силен.

— И с пълно основание. Но от чутото досега стигам до извода, че нямаш в ума си ясната идея, от която да дойде това заклинание. Сигурна ли си, че няма друг, който да се нагърби със задачата?

— Поне аз не познавам такъв — поклатих глава.

— Тогава вероятно ще трябва да се образоваш още.

— А ти какво смяташ, че правя? — махнах към камарите от книги.

— Познанието не идва само от четене — отбеляза той.

Тук беше прав. Астрея например представляваше същински извор на знания. Но тя не беше тук, а у дома си, в Мочурището.

— Съмнявам се, че Пилсбъри или госпожа Джоли ще ми бъдат от голяма помощ — рекох унило. — А освен тях няма друг, към когото да се обърна.

Силен свъси чело.

— Усещам присъствието на някои елементи, невидими с просто око.

Поразсъдих върху думите му. Ако имаше предвид Ума, тя не бе напълно материална, но се виждаше. Дали в къщата не се подвизаваха и други освен нея?

— Смяташ, че някой от тях ще може да ми помогне? — попитах.

— Щом всички други възможности са изчерпани… — промълви загадъчно Силен и изчезна.

Прибрах раздразнено пергамента.

Понякога той наистина бе способен да ме изкара извън кожата ми!

Докато крачех обратно по коридора, чух гласове. Те идваха от стаята на Делф.

Спрях и долепих ухо да вратата.

Бяха два и доста познати.

Знаех, че не бива да го правя, но не успях да се сдържа.

— Кристиладо магнифика.

Дървото стана прозрачно и аз видях Делф и Петра, седнали редом на леглото.

Бяха толкова близо, че ръцете им почти се докосваха.

Говореха твърде тихо, за да ги разбера, но на два пъти долових името си.

Петра се усмихваше, докато Делф изглеждаше необичайно сериозен.

Изключих заклинанието и забързах към своята стая.

Хари Две спеше, свит на кравай върху леглото.

Потънала в нерадостни размишления, легнах до него и зареях взор към тавана.

Накрая заключих, че онова, което съм видяла, е било напълно невинно. Все пак те не се прегръщаха, нито целуваха. А и трябваше да призная, че напоследък, улисана в своите търсения, прекарвах дълго време в уединение и напълно пренебрегвах Делф. Не, рекох си, нямаше да се плъзна отново по наклонената плоскост на ревността. Просто не можех да си го позволя.

Помъчих се да извикам в съзнанието си образа на Ума и действително, не след дълго, тя се появи, реейки се по стар навик над мен.

— Може ли да те помоля за една услуга? — попитах.

Думите ми разбудиха Хари Две и той вирна муцуна, но при вида на гостенката ни просто затвори очи и заспа отново.

Ума кимна утвърдително.

Аз й обясних затруднението си, нуждата от повече познание, което да ми позволи да изпълня набелязания план.

— Ела с мен — рече тя.

Скочих от леглото и я последвах по коридора.

Този път тя ме поведе не нагоре, а надолу.

Смятах, че вече съм разучила Емпирей из основи, но се оказа, че греша.

Спуснахме се до самите недра на сградата и достигнахме малка врата, която по-рано не бях забелязвала.

Ума премина през нея, а аз се помъчих да я отворя, но не успях.

Не проработи и нито едно от заклинанията, което знаех.

Ами сега? Прехапах устни.

Смятах, че Ума ще се върне и ще ми обясни как да вляза, но тя не го стори.

Прокарах длан по старото дърво, неволно припомняйки си малката врата в Комините, през която бях избягала от преследващите ме кръвожадни джабити.

После осветих бравата с пръчката си и ахнах.

Тя бе изработена от метал, под формата на малка глава на пищящ Уъгморт.

Точно както във фабриката Комините в Горчилище.

Тогава си спомних, че Комините всъщност са били някогашният замък на Бастион Кадъм. Което означаваше, че и Ума Кадъм е живяла там.

Но тук не беше Горчилище, а Емпирей.