Дэвид Балдаччи - Ширината на света

— Нашият потомствен дом, Емпирей — отвърнах аз. — Но ти положително би трябвало да го знаеш. Нали си всемъдър Екскалибур?

— Аз знам много неща, Вега, но не съм всемъдър. И нямах понятие, че този дом изобщо съществува. — Той посочи към пръчката, чийто край стърчеше от джоба ми.

— С нейна помощ ли го намери?

— Да, пръчката, общо взето, ме доведе.

— А как се сдоби с нея?

— От Алис Джейн Адронис, последната от нашия род, живяла тук. Отначало мислех, че е само копие, но Астрея Прайн от Мочурището ме научи да правя заклинания с нея. Познаваш ли Астрея?

— Уви, не. Не съм преминавал през Мочурището. Виждам впрочем, че пръстенът ми е успял да стигне до теб.

— Беше в къщата на Куентин Хърмс. Тансий ми го даде, преди да избягам от Горчилище. Куентин ми беше оставил също карта и книга.

— Да, знам. Аз сам му заръчах да го стори, щом пораснеш достатъчно.

— Ти… си му заръчал? — възкликнах удивено.

— Хърмс беше мой доверен приятел. А също и доста добър магьосник. Навлизаше много навътре в Мочурището, водеше записки и нанасяше всичко върху карта.

— А родителите ми? Бях там, когато ти ги призова. Но не можах да тръгна с тях — добавих с горчивина.

— Аз не съм ги призовавал, Вега.

Челюстта ми увисна.

— Какво? Но как тогава са напуснали Горчилище?

— От теб чувам, че са го напуснали. И не съм ги виждал тук. С цялото си сърце се надявам, че са добре.

Извадих снимката.

— Ако съдим по това тук, те също се сражават с Маладоните — изрекох гордо.

Набръчканото му лице се разля в усмивка.

— Радвам се.

— А как те заловиха? — попитах бързо.

— След като пристигнах тук, започнах да събирам информация, да установявам контакти и да причинявам колкото се може повече неприятности на Маладоните. Бях на практика основателят на това движение. — Той посочи текста на гърба на снимката.

— На Кампионите?

— Да. Очевидно родителите ти сега са изтъкнати негови членове. За съжаление, не ми било писано да се бия редом с тях. — Той замлъкна за момент, сякаш да събере мислите си. — Е, дейността ми бе съпроводена с все по-големи рискове. Накрая се оказах обкръжен от петдесет Маладони. И макар да съм — или по-скоро да бях — могъщ магьосник, този път късметът ми изневери. Успях да убия дузина от тях, преди сам да падна в ръцете им.

— Ендемен там ли беше?

— Да, със своите костюмирани приятелчета. Те са най-елитните бойци на Маладоните. Прекарах доста време с тях след пленяването си. Отделиха ми цялото си внимание. Съжалявам, че няма да мога да им отвърна със същото. — Той въздъхна. — Искаха информация. Информация, за да постигнат своите цели. А аз отказвах да им я дам.

— Искали са да разберат как да преминат през Мочурището — обади се неочаквано Делф. — За да довършат делото си.

Върджил се обърна към него.

— Ти си Даниъл, нали? Синът на Дъф Делфия?

— Същият.

— Не ти липсва проницателност. Помня, че си беше такъв още от мъничък.

— Благодаря — преглътна Делф, като се изчерви.

— А коя е младата дама? Не мисля, че се познаваме.

Под неговия взор Петра напълно се сконфузи.

— Аз съм… П-Петра, г-господин Джейн. От хората, останали в Мочурището…

— Да, чувал съм за тях. Накрая преселението доста се е объркало. Твоите предци са останали в капан между два свята. Радвам се, че поне ти си успяла да се измъкнеш.

— Мама и татко също ли бяха Екскалибури като теб? — попитах аз.

— Не, но притежават магически способности. И знаят много неща. Неща, на които аз съм ги научил.

— Затова Моригон ги мразеше толкова и ги натика в Приюта — процедих.

— Така ли е направила? — той замълча и поклати глава. — Виж, Вега, ако притежавах умението да призовавам Уъгове отдалеч, никога не бих те изоставил. Не си го помисляй нито за секунда. Ти беше едва на шест сесии, когато потеглих. Трябваше сама да стигнеш до някои прозрения, както и си сторила. А също да закалиш духа си.

— Можем ли изобщо да победим, след като нашите предшественици са претърпели поражение? — попитах.

— Има моменти, когато злото тържествува над доброто — отвърна той. — Но това се дължи по-скоро на провалите на добрите, отколкото на успехите на лошите. А сега най-добре да ви разкажа какво съм открил и какво знам.

Всички го наобиколихме отблизо, защото гласът му видимо отслабваше.

— Вече сте били в Честен и Голям Честен, нали?

Аз кимнах.

— Честен е мястото, където промиват мозъците на лишените от магия. После те им работят с усмивка на лице до сетния си час.