Дэвид Балдаччи - Ширината на света

Взех една от стъклениците и прочетох етикета.

— Клайв Пипън. Чудя се къде ли е той сега?

— Защо? — попита Петра.

— Защото бих искала да му върна ето това — вдигнах съдинката с блестящия прах.

— Смяташ, че е възможно? — Тонът й бе изпълнен с недоверие.

— Не знам. Но си струва да се опита. Като първа стъпка, нека съставим списък на всички тези хора. Ще отида да потърся нещо за писане. Мисля, че в библиотеката ми се мярна…

Не успях да довърша изречението си заради появата на Пилсбъри, който носеше перодръжка, мастилница и малък тефтер.

— Случайно дочух какво ви е необходимо, господарке Вега. Заповядайте.

— Благодаря ти, Пилсбъри.

Той се поклони с леко поскръцване и изчезна.

— Това се казва обслужване — отбеляза Петра.

— Вега Джейн, ти имаш красив почерк още от работата в Комините. Най-добре ние с Петра да четем етикетите, а ти да ги записваш.

Настаних се на масата, топнах перодръжката в мастилницата и я поднесох към празната страница.

— Готова съм.

И ние започнахме. Имената се редяха едно подир друго.

Амикус Арнолд, Полин Патернас, Тобайъс Холмс, Реджиналд Магнус, Шарлот Токън, Алабетус Тръмбул, Клайв Пипън, Дидо Дат, Алойзиус Данбъри, Сесилия Харкс, Сибил Хорнбил, Миранда Уийкс, Денис ОШонъси, Джеймс Трокмортън, Артемис Дейл.

После изброяването изведнъж секна, макар да знаех, че трябва да има още много стъкленици.

Вдигнах очи от тефтера и видях Делф да държи една особено голяма стъкленица. Петра бе застанала до него и двамата я гледаха вторачено.

— Какво има? — попитах.

Те се извърнаха, продължавайки да мълчат като риби.

— Е? — подканих ги.

Вместо отговор Делф ми подаде стъкленицата.

Поех я леко раздразнена, задето просто не прочете етикета.

— Чудя се защо е по-голяма от… — започнах.

Сетне видях изписаното върху нея име и всякакви други мисли се изпариха от главата ми.

ВЪРДЖИЛ АЛФАДИР ДЖЕЙН

Бях толкова втрещена, че едва не изпуснах стъкленицата на пода.

Поставих я внимателно върху масата и стиснах здраво клепачи.

Щом ги отворих, тя още стоеше там. Част от мен се бе надявала, че всичко е някаква илюзия.

— Те… са хванали дядо ти — каза Делф. — Хванали са Върджил.

Сведох глава в опит да подредя мислите си. Всичко бе толкова смайващо, че почти ми се виеше свят.

Погледнах мястото на китката си там, където ме бе сграбчило съществото от Стаята на кулата.

Сетне обърнах ръка и се взрях в знака с трите куки.

Той излъчваше бледо сияние.

— Какво има, Вега Джейн? — попита съпричастно Делф.

— Не знам. Просто се чувствам странно. А и клеймото ми изглежда по-ярко отпреди, не смяташ ли?

— Май си права.

— И какво ще правим сега? — намеси се Петра. — Щом са пипнали дори дядо ти, който е бил прословутият Екскалибур, какви шансове имаме ние?

— Още не е ясно дали са го пипнали — отвърнах натъртено.

— Нима? — наклони иронично глава тя. — Да не намекваш, че им е поднесъл магичните си способности на тепсия?

Дланите ме засърбяха да извадя пръчката и да превърна нея самата в нещо, поставено на тепсия.

— Казвам само, че няма как да знаем със сигурност.

— На мен пък ми изглежда доста сигурно, че цялата му сила е затворена в ей това шише тук.

Колкото и да не ми се щеше, трябваше да се съглася с нея.

— Мислиш ли, че дядо ти е станал като онези роби в Голям Честен? — попита тихо Делф.

— Не ми се вярва — поклатих глава.

— Но няма как да знаем със сигурност — използва Петра собствените ми думи, колкото да ме подразни.

Това момиче наистина умееше да ми лази по нервите.

— Ще ви кажа какво знаем. Че тази стъкленица е по-голяма от другите, защото в нея е затворена много магия. Магията на един Екскалибур.

— Е, и? — повдигна вежди Петра.

— Те не биха постъпили с него като с останалите, защото той не е като останалите. Биха му предоставили специално отношение, и то не в добрия смисъл. Имам предвид наказание. Ужасно наказание.

— Накъде точно биеш, Вега Джейн? — рече Делф.

Поех си дълбоко дъх.

— Ще ми се да греша, но мисля, че съществото без лице в Стаята на кулата беше моят дядо. Ето, вижте — показах им ръката си. — Когато ме улови тук, изпитах адско парене, но клеймото ми стана по-отчетливо. А и той моментално ме пусна, щом Хари Две го близна.

Петра не изглеждаше убедена.

— Защо им е да го държат жив? Защо просто не го убият, както сториха с Дафне?

— Навярно имат своите причини.