Дэвид Балдаччи - Ширината на света

Тя ме изгледа така, сякаш й бях зашлевила плесница и в известен смисъл думите ми бяха сторили именно това.

— А според мен стигат толкова разговори за една вечер — намеси се Делф, местейки неспокойно поглед от нея към мен и обратно.

Не му обърнах внимание, въртейки нервно пръчката между пръстите си. Петра правеше същото.

— Е, вие както искате, аз ще си лягам. Чувствам се като разнебитен — рече той в последен опит да разведри обстановката.

Изчакахме го да се отдалечи към стълбището, а после отново кръстосахме погледи.

— Ако искаш да се пробваш срещу мен, заповядай — произнесох с равен глас.

За миг ми се стори, че зървам в погледа й познат проблясък. Напрегнах ум да се сетя къде съм го виждала преди. Дали не беше хладното злорадство, озарило очите на Ендемен след убийството на двамата машинисти? Стиснах устни, очаквайки атаката й.

Но тя просто се обърна и с широки крачки пое към стаята си.

Изпуснах дълга въздишка на облекчение.

Не знаех дали ще издържа на още една такава конфронтация, без действително да я нападна.

Бедният Делф. Ако той си мислеше, че една кръвна клетва ще е достатъчна, за да изглади противоречията ни, значи нищо не разбираше от жени.

Слънцето вече се издигаше, когато най-сетне се озовах в леглото. Унесох се почти веднага, с Хари Две сгушен до мен. Макар да спах дълги часове, се събудих също толкова уморена, колкото и преди.

Измих се и се погледнах в огледалото. Видът ми бе измъчен и някак състарен. Чувствах се отпаднала, без сила в крайниците. Потърках скования си врат с внезапно опасение, че частица джабитова отрова може да е попаднала в мен от разпрания корем на чудовището.

В кухнята заварих Пилсбъри, суетящ се край масата, на която госпожа Джоли бе сервирала разкошна закуска. Не след дълго Петра и Делф също се появиха, влачейки нозе и с тъмни кръгове под очите. Това още повече усили страховете ми.

Насядахме и се заловихме с ястията, без да се поглеждаме и да отронваме дума. Усещането бе, сякаш всеки от нас се храни сам. Когато най-сетне отместих чинията, се чувствах малко по-добре.

Делф се престраши да заговори първи.

— Снощи поне десет пъти бяхме на косъм от смъртта.

— Да — кимнах. — А и тази сутрин ми беше доста зле. Смятате ли, че е възможно да сме се отровили от джабита?

— Вега Джейн, ако това беше станало, досега да сме мъртви и студени.

— Прав си — рекох замислено.

— Колкото до съществото в Стаята, струва ми се, че то беше пленник. Ако е така, значи също е било враг на Маладоните.

Стрелнах го с очи.

— Което автоматично го превръща в наш съюзник.

— Именно.

— Звучи логично — обади се и Петра. — Заключено така в Кулата, охранявано от джабити и магични заклинания… Дали не си струва да опитаме да го освободим?

— Твърде е рисковано — поклатих глава. — Снощи едва не загинахме заради него. А и Маладоните са коварни. Може да е поредният им трик и ако го доведем в Емпирей, да срине защитните ни заклинания или нещо подобно.

В този момент скочих и се плеснах по челото.

— Какво има, Вега Джейн? — погледна ме тревожно Делф, сякаш наистина бях погълнала джабитова отрова.

Изтичах нагоре по стълбите, грабнах наметката, която бях носила предната вечер, и се върнах пак в кухнята. Бръкнах в джоба и и извадих смалените стъкленици.

— Да пукна дано — надигна се от стола Делф. — Съвсем бях забравил за тях.

Подредих ги на пода и направих обратна магия. Те веднага се уголемиха до предишните си размери.

— Всички те са роби сега — изрекох с прегракнал глас.

— Но защо Маладоните просто не са ги убили, както сториха с Дафне? — попита Петра. — Защо им е да ги държат живи?

След снощния ни спор този коментар ми дойде в повече.

— Навярно защото са толкова зли, че само убиването не им стига. Виж, да откраднеш душата на врага, да се държиш с него като с нищожество, да го караш да задоволява всяка твоя прищявка — това е нещо друго. Знае ли човек как би разсъждавало едно чудовище?

Чудовище, каквото може би си и ти, добавих наум.

Известно време всички съзерцавахме стъклениците, всяка от които представляваше един разбит живот.

— Вчера научихме много неща — казах. — Как действат Маладоните, как вкарват жертвите в своите клопки. А също какво представлява замъкът им.

— Но не видяхме онзи приятел, за когото спомена — вметна Делф. — Дето седи на трон и е способен да втвърдява въздуха.

— И по-добре. Пред него Ендемен изглежда като безобидно котенце.