Дэвид Балдаччи: Ширината на света

Стараех се да отделям внимание на всеки един от членовете й, защото знаех, че в предстоящата война от техните умения ще зависи животът ни. Хора като Денис, Амикус и Сара вече се превръщаха в изпечени бойци, но за да успеем, всичките петдесетима трябваше да бъдат на тяхното ниво.

Сесилия Харкс бе високо, слабо, деветнайсетгодишно момиче с червена коса, лунички по бузите и пъргава ръка. Бяхме я спасили от дома на двойка възрастни съпрузи, които се държаха отвратително с нея — караха я да спи в мазето при въглищата, да яде от купа на пода и я биеха, когато им скимне.

Посветих я в някои тънкости на Джагада , показани ми от Астрея — как да завърта тялото и бедрата си успоредно с движението на пръчката, за да повиши скоростта и силата на магията.

Тя опита отново и аз кимнах доволно, щом глинената статуя се покри с безброй дълбоки разрези.

— Браво на теб, Сесилия. Не бих могла да го направя по-добре.

Очите й светнаха от гордост, а аз продължих нататък.

В другия край на залата Петра усъвършенстваше със своята група заклинанието Субсервио. За демонстрация го направи на Никълъс Бонъм — висок, як младеж с красиви черти, сини очи и дълга руса коса. Щом Никълъс застина, а погледът му се изпразни от съдържание, тя го накара да подскача на един крак и да се върти около себе си, а после да й каже, че я обича.

Насядалите наоколо дружно се засмяха, но аз се замислих.

Дали пък наистина не бе хлътнала по русокосия хубавец?

Можех само да се надявам.

Джеймс Трокмортън бе дребен мъж, прекарал в робство най-дълго от всички, още от деветгодишна възраст. Спрях се, за да упражня с него Ембатлементо. Първите шест пъти пробих с лекота издигнатия от него щит, но на седмия не успях.

Запъхтян и с плувнало в пот лице, той прие поздравленията ми с кратко кимване и поднови заниманията си.

Продължих да обикалям, като помогнах на Алабетус Тръмбул да изпълни Енгълфиадо и да окъпе от глава до пети войнствената и свадлива Полин Патернас. Подадох й ръка да стане, изсуших я с едно махване на пръчката и казах:

— А сега е твой ред.

Без да чака да я подканям, тя скръцна със зъби и запрати срещу бедния Алабетус такава вълна, че го отнесе като сламка.

С труд сдържах усмивката си.

Малко по-надолу Алойшъс Данбъри бе ослепил Тобайъс Холмс с помощта на Импарио, но бе забравил как да му върне зрението, та се наложи да поправя бедата.

Шарлот Токън преодоля с лекота сътворения от мен лабиринт, прилагайки Конфузо, рекузо . Потреперих при спомена как тази магия едва бе спасила кожите ни в Първия кръг на Мочурището.

Ана Дибъл, едро момиче на моята възраст, чиято кестенява коса, остригана късо от бившите й собственици, и придаваше малко суров вид, бе пленила спаринг партньорката си Сара Бонд с Инкарсерата.

Белите светлини, потрепващи около Сара, ме върнаха към случката с огромния джабит в къщата на Астрея Прайн. Отдавна щях да съм в търбуха на чудовищното влечуго, ако не бях приложила чевръсто тази магия.

Заизкачвах се по стълбището, но на средата спрях и се обърнах да посъзерцавам още миг тренировките на малката си армия.

В единия ъгъл Денис О’Шонъси използва Реджойнда, за да отнеме пръчката на Миранда Уийкс, но тя бързо си я върна обратно и го омота с въжета, прилагайки Енснарио. Недалеч от тях Реджиналд Магнус се упражняваше да отваря вратата с Ингресио. Отсрещният ъгъл пък се озаряваше от заклинанието Илюмина.

Хора се издигаха до тавана с Елевата и се спускаха с Десенте.

Стволът на дървото, сътворено от мен по средата на залата, се свиваше под въздействието на Уитеро.

Като цяло, можех да съм доволна от себе си.

Отидох да навестя стаята, в която Делф провеждаше своите часове.

Както обикновено, той бе спретнато облечен в костюм с жилетка и изглеждаше пленително красив с буйната си, дълга коса и висока, силна снага. В стаята имаше двайсетина ученици и аз забелязах как дамската половина по някакъв начин успява едновременно да записва всяка негова дума, да се киска и да се споглежда крадешком.

Затворих тихо вратата и се отдалечих, поклащайки глава.

Женски.

На вечеря всички се хранихме заедно. Аз предпочитах да го правим на смени, за да не претоварваме госпожа Джоли, но този път тя настоя, а и угощението беше великолепно — включваше пиле, шунка, зеленчуци от градината, хрупкав, прясно изпечен хляб, а накрая и пудинг, след който се почувствахме щастливи и с натежали кореми.