Дэвид Балдаччи: Ширината на света

— Реджойнда, пръстен.

Той се изниза от неговия пръст и прелетя в ръката ми. Веднага си го сложих и го завъртях.

Но щом се обърнах към Сара, сърцето ми слезе в петите.

Тя явно още ме виждаше.

— Ембатлементо — извиках, докато от всички страни избухнаха светлини.

Дузина Маладони бяха изникнали в стаята и ни обстрелваха със заклинания.

Денис изпищя, когато едно от тях попадна в ръката му и от нея бликна кръв.

С помощта на Дестин се издигнах към тавана и отвърнах на огъня.

— Гръб в гръб! — изкомандвах.

Тримата бързо образуваха защитна триъгълна формация, както ги бях учила.

Продължих да сипя върху Маладоните магия подир магия, което даде възможност на спътниците ми да се окопитят.

Сара изпрати ловко извита Джагада, която посече един Маладон, продължи нататък и улучи съседа му.

Амикус непоколебимо хвърляше заклинания Импакто и поваляше противниците на пода.

Денис, макар и с една ръка, успя да улови двама в примка и да ги обезвреди.

Аз довърших делото с хитроумна магия, показана ми от Астрея.

Първата част се състоеше в издигане на ослепителна огнена стена. Щом костюмираните я атакуваха с пръчките си, откриха, че тя всъщност е магическо огледало, от което собствените им проклятия отскачат право в лицата им.

Щом и последният Маладон падна, кацнах обратно на пода.

— Да се омитаме оттук — казах и тъкмо се канех да ги обгърна с магическата нишка и да произнеса Пас-пусе , когато нова фигура изникна на две крачки пред мен.

— Това ли търсиш? — попита с презрителна усмивка Ендемен и вдигна истинския ми пръстен. — Полезна дрънкулка, нали?

Имаше време, когато дори само видът му бе достатъчен, за да ме хвърли в ужас. Но това време отдавна бе отминало.

Отпуснах пръчката и наведох глава.

— Значи признаваш превъзходството ми, Вега от Горчилище!

Вдигнах очи и по погледа му разбрах, че е осъзнал грешката си. Но твърде късно. Изтрих усмивката от физиономията му, но не с магия.

А с юмрук.

Облечената ми в ръкавица ръка със сила, удесеторена от Дестин и от всичката омраза, натрупана към това противно създание, го улучи в челюстта и го запрати в стената. Тя се срина под тежестта на удара и тялото му се озова чак в съседната стая.

За един тържествуващ миг огледах струпаните на камара Маладони, преди да произнеса:

— Реджойнда, истински пръстен!

Надянах го на ръката си и го завъртях със знака навътре. После обгърнах своите другари с магичната нишка и всички изчезнахме.

Това определено бе най-хубавият рожден ден в живота ми!

Щом се прибрахме в Емпирей, използвах Целебния камък, за да излекувам ръката на Денис, изгарянето върху лицето на Сара и една рана на бедрото на Амикус. Похвалих и тримата за проявената храброст и самообладание в битката.

На закуска разказахме историята за стълкновението с Маладоните. Щом Сара стигна до частта за това как бях запратила Ендемен през стената, избухнаха толкова оглушителни аплодисменти, че ушите ми после дълго не преставаха да звънят.

Връщането на пръстена повдигна духа ми и аз се залових с още по-голямо усърдие да обучавам своите питомци. Давах им все по-трудни задачи, уверена, че ще се покажат достойни за предизвикателството.

Следвах примера на Астрея Прайн, като изработвах глинени статуи вместо мишени с помощта на заклинанието Голем маскерадо. И нарочно ги правех да изглеждат като костюмираните!

Дните минаваха, а Голямата зала все повече наподобяваше истинско бойно поле. От всички страни летяха мълнии и разрязваха статуите или ги пръскаха на парчета.

С определено задоволство отбелязвах, че жените усвояват материята по-бързо от мъжете. Също бяха по-агресивни и не отстъпваха нито педя пространство на противника.

Толкова се гордеех с тях!

Сара Бонд, набрала самочувствие след експедицията ни в града, се бе превърнала в същинска машина за магии. Хвърляше ги с главозамайваща скорост и въртеше пръчката така, сякаш бе родена с нея.

Тя, както и Денис и Амикус, се радваха на особена популярност. Останалите непрестанно им досаждаха с въпроси за всяка подробност около сражението в къщата на майора. Аз нямах нищо против — важно бе да научат от първа ръка какво е да се изправиш очи в очи с врага. Скоро щеше да им се наложи да го приложат на практика.

Сега, след като отново разполагахме със закрилата на невидимостта, с Петра се редувахме да водим групи от по двама и трима до Честен, Голям Честен и дори до гара Бимбълтън. Имахме няколко схватки с войници и Маладони, от които винаги успявахме да се измъкнем невредими. А опитът, който младата ми армия трупаше, бе наистина безценен.