Джоэл Розенберг - Огненият херцог

— Здрасти, мамо — каза Тори, когато тя го прегърна и целуна по двете бузи. Нямаше начин човек да спре майка му, затова бе най-добре да я остави да прави каквото иска.

Голяма част от хладнокръвната норвежка непоколебимост се бе запазила у Карин Рьолке Торсен, което си бе много хубаво, защото Тори харесваше майка си тъкмо каквато е.

Беше облечена в обичайните си работни дрехи — старите, кърпени на безкрайно много места, дънки „Левис“ и карирана мъжка риза с навити ръкави. Господи, все едно че идваше от шейсетте години. Русата й коса бе опъната на нещо като кок, който в съчетание с очилата й придаваше строг вид, но мама си беше просто мама, която бе успяла да мацне малко руж на бузите си.

— Здравей, миличък — каза тя и се отдръпна от него, за да погледне Маги и Иън. Движенията й бяха леки, грациозни, по-скоро като на танцьорка, отколкото като на борсов инвеститор. Изящна ръка се протегна и свали очилата, а другата посегна към тила и освободи малкото махагоново гребенче, за да разтърси дългата златна коса.

— Аз съм Карин Торсен — каза тя и протегна длан първо към Иън, който я задържа секунда по-дълго от необходимото, преди да я пусне. Тори просто бе забравил колко добре изглежда мама… за жена на нейната възраст, разбира се.

Не му хареса особено начинът, по който мама и Маги се изгледаха: мама — с усмивка, от която лъхаше подозрителност, а Маги — с разбиране за близостта между Тори и мама.

Почувствал се неловко, той пристъпи половин крачка към приятелката си и погледна и двете с полуусмивка.

— А това, мамо, е Маги.

Усмивката на майка му стана широка.

— Много ми е приятно, че дойде, Маги — каза тя любезно, но не фамилиарно. — Много бих искала да се опознаем по-добре. — Тя отново се извърна към Тори. — Очаквах те по-късно, иначе щях да приключа с работата за днес… мислех, че ще пристигнеш чак в късния следобед.

— Имахме попътен вятър — обясни той. Мама все още не се бе научила как трябва да се държи пред хората, а Тори отдавна се бе отказал да й набива в главата, че не бива да правиш забележки на сина си пред приятелите му: Тя не искаше да каже нищо лошо и обикновено това бе достатъчно, но дори и да негодуваше, нещата нямаше да се променят.

— И баща ти, и Хоузи отидоха у семейство Хансен, за да оправят трактора на Свен. Трябваше да се върнат на обяд, но нали знаеш какво става, щом подушат печените пилета на Санди. Сигурно ще си седят там и ще се потупват по шкембетата, докато решат, че трябва вече да си пристигнал. — Тя се намръщи за миг.

Тук нещо не се връзваше. Защо ли се притесняваше мама, че татко и чичо Хоузи са във фермата на семейство Хансен? Да, наистина, случвало се е хората да се нараняват, докато поправят трактори, но това никога не би сполетяло татко. Той имаше прекалено консервативно отношение към машините и им нямаше много доверие, нито пък чичо Хоузи.

Тя долови изражението му.

— Тук има един дребен… проблем. Снощи някакъв вълк е отвлякъл едно от телетата на Хансен. Но те отидоха, за да оправят трактора.

Тори кимна, веднага разбрал защо не й се иска да разисква въпроса, поне не и пред непознати, и затова измисли историята с трактора.

Вълците бяха защитен вид, а фермерите ги търпяха и ако някой отклонил се хищник предпочиташе да напада добитъка, вместо да отиде да си хване я диви зайци, я лалугери, единственият изход бе фермерите да се примирят с нарастващите загуби, нещо, което не можеха да преглътнат, и да се обадят в Министерството на горите и околната среда, за да заловят и преместят звяра, което, ако изобщо направеха нещо, ставаше безкрайно мудно и бавно, или пък да действат сами, на своя отговорност, от което поне имаше някакъв смисъл.

Затова значи татко и чичо Хоузи са там. Татко обожаваше печените пилета на Санди Хансен, също и Тори, само като си помислеше, му се прияждаше и никога нямаше да забрави случая, когато Свен дойде в онази страшна снежна виелица, за да изтегли колата на мама, затънала в канавката. Татко обичаше да прави услуги на съседите, но семейство Хансен бяха нещо специално.

Тори потръпна. Никак не обичаше вълците. Те бяха прекалено жива част от приказките и разказите на чичо Хоузи.

— Мамо, наистина няма нищо страшно. Сега ще си оставим багажа, ще си вземем по един душ, а аз ще поразведа Иън и Маги.

— Чудесно. — Тя погледна часовника си и направи крачка към стълбите. — Точно сега съпоставях едни срочни сделки и трябва на всяка цена да ги хвана, иначе ще се наложи да започна отначало със сутрешните квоти. Може ли да ме извините, че съм такава небрежна домакиня? Тори ще ви настани — обърна се бегло тя към Маги и Иън. — Обещавам по-късно да ви обърна внимание и да се опознаем, не съм аз тази от семейството, която гледа да не дава обещания, но днес си е работен ден за мен и…