Случило се бе през зимата. Сега бе пролет, а синьото небе бе покрито с огромни пухкави облаци и Тори караше с максималната безопасна скорост, без да бъде неразумен, а единствената беда бе, че…
Прозвуча острият вой на сирена, а след това три приглушени сигнала. Тори забеляза включените светлини върху колата зад тях. Кой знае как не я бе забелязал. Сега не бе моментът да прави номера.
— Е, сега вече я загазихме — изсъска Иън. — По дяволите, Тори, нали ти казах…
— Шшт. — Тори отпусна газта и насочи колата настрани, за да отбие, но не много настрани, заради канавката. — Направи ми услуга.
— Кажи — облегна се на седалката Маги. — Да не би да искаш да си разкопчея блузката и да говоря задъхано и сластно?
— Нищо подобно. Първо, облякла си пуловер. Не смяташ ли, че ще е малко трудно да ти разкопчеят ризката, а?
— Точно така.
— Това, за което исках да ви помоля и двамата — продължи Тори, — е да ми кажете честно дали не носите нещо, което… което може да създаде проблеми.
Иън вече бе отворил кутия пепси.
— Само една цигарка с трева — каза той и я показа. — Все си мислех, че…
— Хич недей да мислиш. Млъквай и я разкарай. Ако не си забелязал, цялата страна е тръгнала на лов за наркотизирани вещици и нямам никакво намерение да ме сложат на кладата. — Тори спусна прозореца. — Ако не ти е известно, по закон имат право да конфискуват колата.
— И аз така знам — каза Иън, докато гълташе натрошената цигара. — Сигурно си се изръсил с осемдесетачка, а?
— Махай я!
— Гълтам, гълтам.
— Здрасти, Тори! — Гласът на ченгето прозвуча познато, но Тори не успя да се сети веднага кой е човекът. След това отвори вратата със замах и изскочи от колата.
— Майка ти никога ли не ти е казвала да не караш като луд? — Ченгето скръсти ръце на едрите си гърди и се опита да си придаде строг вид, но усмивката, която се плъзна по лицето му, развали всичко.
Ченгето бе само няколко години по-възрастен от Тори и широкото скандинавско лице, скрито под гъсто избуяла, пясъчно руса коса, бе добре познато на младежа. Тори не можа да се сдържи и също се засмя.
— Джеф Скапаняков Бйерке — произнесе той името с типичното норвежко произношение и възходяща интонация на последната сричка. Семейство Бйерке се бяха заселили в Северна Дакота още през седемдесетте години на деветнайсети век и само най-старите помнеха по някоя и друга дума на норвежки, но също както повечето хора в тази част на щата, си бяха запазили стария акцент единствено като израз на гордост. — Как си?
Лицето на Джеф се озари от широка усмивка.
— Само ако знаех, че си ти — отвърна той, — щях…
— Щеше да ме пуснеш да мина между капките, нали?
— Да, бе. Щях да ти прострелям гумата и да видя какво ще направиш, като се завъртиш. — Джеф подръпна колана си, модел „Сам Браун“ . — Честно казано, аз лично пет пари не давам, но сто и трийсет е малко множко за тази отсечка. — Той се приближи към колата и надникна в купето. — Няма ли да ме представиш на приятелите си? Или след две години в колежа вече се смяташ за прекалено голям баровец, та не желаеш да имаш нищо общо с плебеите?
Тори не се сдържа и се разсмя.
— Ако не ме лъже паметта, ти май завърши Северозападния неотдавна. Не бях разбрал, че си поел работата на стария Джон Хонистед.
— Времената са трудни, работата си е работа, а Джон се пенсионира през февруари — обясни Джеф и протегна ръка на Маги през прозореца. — Джеф Бйерке — каза той. — Едно време смилах от бой приятеля ви, докато беше по-малък, но после той се заигра със заострените пръчици.
— Все още си играе с тях и е станал доста добър — засмя се Маги. — И на мен ми е приятно да се запознаем. Аз съм Маги Кристенсен.
— Иън Силвърстайн — обади се Иън от задната седалка. Гласът му бе все още малко странен. — Приятно ми е да се запознаем.
Джеф се ухили, докато се здрависваше с Иън.
— Амиии, то… следващия път просто провесете цигарката през прозореца и я натрошете между пръстите. Ще ви бъде по-лесно. — Изкиска се на пребледнелия Иън, пусна ръката му, изправи се и стисна здраво рамото на Тори. — Цялата пролетна ваканция ли ще си тук, или ще отлетиш на юг?
— Все тук — отвърна Тори. — Миналия път пробвах Орландо.
— Чудесно. Значи ще се видим. Амиии… във „Взрив-о-вкусно“ тази вечер всяко питие е по долар. — Вдигнатата му вежда подсказа на Тори, че това е въпрос, а стиснатите устни разкриха, че въпросът е зададен сериозно.
— Може — отвърна Тори и погледна Иън. Приятелят му сви рамене и кимна, а смръщеното чело на Маги можеше да означава както безразличие, така и несъгласие. — Ще видя какво ще кажат моите хора — добави Тори.
Читать дальше