Джоэл Розенберг - Огненият херцог

Тори си наложи да не се мръщи и се усмихна. Кратката почивка вече намирисваше на тренировка.

— Разбира се. Слизаш по стълбите от кухнята, лампите се палят най-горе на стълбите, отляво. Когато искаш, иди.

— Първо банята и малка дрямка. Всеки трябва да си знае приоритетите. — Той вече откопчаваше ризата си.

Тори се усмихваше, когато затвори вратата и се насочи надолу по стълбите. Иън веднага бе степенувал времето на ваканцията по важност.

Тори качи още багаж по стълбите и стовари раницата си пред своята врата, а след това занесе малкия сак на Маги в гостната. Остави го на пода до старото бюро с подвижен капак.

— Тук ще ти е удобно — каза тихо той. — Това е едно от любимите ми места.

Тори обичаше тази стая. Като дете, когато собствената му стая ставаше прекалено разхвърляна, за да може да остава там, често си пренасяше по някоя книга и се изтягаше на двойното легло, за да почете. Беше така, докато татко не го спипа и не го накара да си подреди и почисти стаята и го наказа да не мърда, докато леговището му не придобие вид. Тогава татко заключи гостната, въпреки че нямаше понятие кога чичо Хоузи му е показал тайния вход зад бюрото, който отвеждаше в стаята на Тори през гардероба на гостната. Тори скришом измъкваше една извита тел, скътана върху неговия гардероб, и започваше да ръчка през почти невидимата дупчица, която дори и при внимателен оглед приличаше на луфт между дървените панели. След това отваряше вратата и изместваше бюрото, за да не му пречи, минаваше оттатък и си допиташе книгата, преди да се заеме с подреждането и чистенето.

— Много е хубаво — каза тя и се облегна на вратата. Усмивката й бе малко пресилена. — Не си ми казвал, че майка ти прилича на едно от момичетата на Плейбой — каза тя. — И моментът с очилата и кока. Сигурно трябваше да я помисля за съвсем обикновена, така както си бе вдигнала косата.

Той не се стърпя и се усмихна.

— Тя е борсов инвеститор.

Маги докосна ъгълчето на устата си с език.

— Баща ми има борсов агент. Едно дребно плешиво човече с шкембе и вечно оплакващ се от лошото си храносмилане.

Тори поклати глава.

— Не става въпрос за борсов агент или брокер. Брокерите купуват акции от името на други, опитват се да обърнат ценните книжа възможно най-бързо, също като дилърите на блекджек, които те карат да играеш на шест ръце едновременно. — Той се наведе, за да вдигне раницата си и сака на Маги. — Тя е инвеститор. Мама сама си подбира акциите и влага свои пари. Е, парите, които имат с татко.

— Тя изкарва ли нещо от това, или баща ти удържа фронта с фермата?

Тори наведе глава на една страна.

— Ако решиш, че искаш да прегледаш данъчните декларации, мисля, че всичките са комплектувани в кабинета й. — Беше по-добре да отговори така, отколкото да й отговори с да или пък да й каже, че от земите, които притежаваха, всичко бе дадено под наем, освен двайсетте декара семейна градина.

Но това си беше семеен въпрос, частен, нищо че не бе тайна. Произходът на странните златни монети, източник на семейното богатство, беше забулен в тайна и Тори често се бе питал откъде са. Щеше да разбере всичко, когато му дойде времето. Така казваше мама, така твърдеше и татко, същото обясняваше и самият чичо Хоузи. Тори им вярваше.

Междувременно…

Тори прокара ръка по гърба на Маги и подръпна ръба на пуловера й. Тя вдигна глава и той я целуна — отначало лекичко, после задълбочи ласката и усети топлия й мокър език в устата си. Ръката му повдигна пуловера и се плъзна под сутиена, обхващайки гърдата. Зърното й се втвърди под дланта му, докато пръстите й си играеха с катарамата на колана. Неочаквано, но много внимателно, тя го отблъсна.

— Тори, майка ти е в съседната стая, а баща ти и чичо ти всеки момент ще се появят.

Ръката му си остана на гърдата й.

— Нищо няма да чуе, докато работи, а щом те са закъснели толкова време, няма да се върнат чак до късния следобед. И ти щеше да знаеш, ако беше пробвала печените пилета на Санди Хансен или поне ако беше видяла как ги подрежда.

А дори и мама да чуе нещо, ще се направи, че не е чула нищо.

Той я притисна към вратата, целуна я по ухото и отстрани на врата. Миришеше на лимонов сапун и той долови слабия мирис на пот.

Пъхна пръст в колана й.

— Аз съм много разбрано момче и ще приема не за отговор, ако и ти приемеш не за отговор.

— Мисълта да го направиш, докато майка ти е на две крачки, те възбужда толкова много, че ми се струва, че баща ми, като клиничен психолог, няма да го сметне за много нормално — каза тя, все едно че не го бе чула.