Глен Кук - Бялата роза

В този миг се появи и Гоблин, също тъй безшумно. Усмихнах се. Ловеца погледна към него и присви очи. Изглеждаше замислен — като човек, който открива, че е участвал в игра на карти с измамници, по-умни от очакването му. Гоблин се изкикоти.

— Той иска да влезе, Знахар! Аз казвам да му помогнем!

Ръката на Ловеца посегна към кутията, която носеше. Звярът му изръмжа и странният куриер затвори очи. Когато пак погледна, се беше овладял напълно. Усмивката му грейна както преди.

— Знахаря, а? Тогава значи съм открил Твърдината!

— О, да, приятелю, намери я!

Бавно, сякаш за да не стресне никого, Ловеца извади от дисагите си пакет, увит в намаслена кожа. Беше като близнак на онзи, който получих само преди половин ден. Подаде ми го и аз механично го пъхнах под ризата си.

— Къде го получи?

— Веслоград — и ми разказа същата история като другия куриер.

Кимнах.

— Доста път си изминал, а?

— Аха.

— Ами да го вкараме вътре тогава — заявих на Едноокия.

Той долови скрития смисъл. Щяхме да оставим този куриер да се изправи лице в лице с другия. Да видим дали ще се познаят. Чернокожият магьосник се ухили.

Погледнах и Гоблин. И той се съгласи.

Всички имахме чувството, че с този Следач нещо не е наред. Не съм сигурен защо.

— Да вървим — казах.

Опрях се на лъка, за да се изправя.

Ловеца сякаш погълна оръжието с очи. Накани се да каже нещо, но млъкна. Сякаш го беше разпознал. Усмихнах се, когато се извърнах встрани. Може би си мислеше, че е паднал плячка на Господарката.

— Последвай ме!

Така и стори. Гоблин и Едноокия тръгнаха след него, но не му помогнаха с багажа. Кучето му куцукаше, забило нос в земята. Преди да влезем вътре, погледнах на юг, обзет от пристъп на загриженост. Кога щеше да се прибере Брестака?

Вкарахме Ловеца и песа му в охранявана килия — като че ли нямаха нищо против липсата на гостоприемство. След като събудих закъсняващия за смяна Мускус, най-сетне се прибрах в покоите си. Опитах се да поспя, ала този проклет пакет на масата направо се късаше да ме вика.

Не бях сигурен дали искам да прочета съдържанието му. Но той спечели битката.

Боманц надникна през теодолита, обърнат към Великата могила. Отстъпи, записа си ъгъла и разтвори една от грубите си полеви карти. Точно тук беше изкопал телекурската брадва.

— Ще ми се описанията на Окулес да не бяха толкова приблизителни. Сигурно това е бил флангът на формацията. Векторът на редицата им би трябвало да бъде паралелен на останалите, тъй значи… Променливия и рицарите вероятно са били победени ето там. Проклет да съм!

На това място земята леко се издигаше. Добре, значи заровените артефакти 4 4 Праисторически предмети, често с висока религиозна или историческа стойност. — Б.пр. бяха изложени по-слабо на влиянието на подпочвените води. Но пък растителността беше много гъста: бодлив дъб, диви рози, отровен бръшлян. Най-вече отровен бръшлян. Боманц ненавиждаше този отвратителен плевел. Започваше да се чеше само като се сетеше за него.

— Боманц!

— Какво? — той подскочи и вдигна жалона си.

— Е-е! По-кротко, Бо!

— Ама какво ти става? Да ми се промъкваш така зад гърба! Не е смешно, Бесанд! Искаш ли с тоягата да ти изтрия идиотската усмивка от лицето?

— Охо! Днес сме в лошо настроение, така ли?

Бесанд беше кльощав старец, приблизително на възрастта на Боманц. Раменете му бяха хлътнали, следвайки главата, която стърчеше напред, все едно че душеше някаква следа. По опакото на китките му се бяха издули дебели сини вени. Кожата му бе нашарена със старчески петна.

— Че какво очакваше, по дяволите? Да изскачаш така от храстите, право върху някого!

— Храсти? Какви храсти? Да не би да те гризе съвестта, Бо?

— Бесанд, опитваш се да ме сгащиш, откакто луната е била пеленаче. Защо не се откажеш? Първо, Жасмин ме ръчка непременно да тръгна, после Побойника ми изкупува стоката, та се налага да ида да изкопая нови антики, а сега и да ти ходя по акъла? Махай се. Не съм в настроение!

Наблюдателят от Вечната стража се ухили — голяма, изкривена усмивка, която разкри чак корените на изгнилите му зъби.

— Не съм те хващал още, Бо, но това не означава, че си невинен. Значи просто, че не съм успял да те спипам!

— Ако не съм невинен, трябва да си пълен идиот, за да не си ме хванал за четиридесет години. Проклет да си, човече, защо, мътните го взели, не искаш да улесниш живота и на двама ни?