Глен Кук - Сенчести игри

Имаше и още към тази история, но те не искаха да го чуят. Ние вече не бяхме Черния отряд. Просто хора без корен, идващи от никъде и продължаващи пак натам. Какъв ли беше моят дял от вината за това? И какво се дължеше просто на горчивите обстоятелства?

— Без коментар? — И двамата бяха замислени. — Добре. Мъргън. Утре ще развеем знамето и ще влезем в града с цялата тържественост, на която сме способни.

Това повдигна някои вежди.

— Довършете си чая, момчета. И се подгответе за истинска бира. Чувам, че там долу правели страхотна.

Наченки на интерес.

— Виждате ли? Аналите все пак вършат някаква работа.

Седнах, за да запиша това-онова в собствената си тетрадка, като от време на време хвърлях по някой скришен поглед към магьосниците. Бяха забравили напълно разприте си и очевидно използваха главите си за нещо по-сериозно от замисляне на глупости.

По време на един такъв поглед мернах сребристожълт блясък. Идваше сякаш откъм скалата, откъдето преди малко наблюдавах светлините на града.

— Господарке!

Изпотроших си краката, докато тичах натам, но за сметка на това се почувствах като пълен идиот, когато я видях спокойно да седи на камъка, с ръце около свитите си колене, да размишлява в мрака на нощта. Светлината на новоизгрялата луна я осветяваше изотзад. Изглеждаше много стресната от дивашкото ми препускане.

— Какво стана? — извиках.

— Моля?

— Видях някакви странни отблясъци.

Изражението й на лунна светлина изглеждаше искрено изненадано.

— Трябва да е било някаква илюзия от луната — казах накрая. — По-добре вече се прибирай. Искам да потеглим рано сутринта.

— Добре — отвърна, а в гласа й личеше тревога.

— Нещо не е наред ли?

— Не. Просто се чувствам изгубена.

Знаех какво има предвид.

На връщане се натъкнах на Гоблин и Едноокия, които се изкачваха внимателно. Магически светулки танцуваха в свитите им шепи, а в очите им видях истински страх.

Уилоу бе зашеметен. Нещата всъщност вървяха малко или много по начина, по който се очакваше. Талианците отстъпиха териториите си отвъд реката, без дори да вдигнат пръста си, за да дадат отпор. Армията на Сенчестите прекоси реката и отново не срещна съпротива. Раздели се на четирите си съставни елемента. Без изправящи се насреща им противници, тези сили се разделиха на отряди, които започнаха да грабителстват. Плячката беше толкова добра, че цялата дисциплина се срина.

Изведнъж Талианците започнаха да очистват малките групички навсякъде едновременно. Нашествениците изгубиха хиляда човека преди изобщо да разберат, че става нещо. Бесния Корди измисли тази тактика и твърдеше, че имитира идолите си — Черния отряд. Когато враговете се обединиха в по-големи групи и продължиха заниманията си, той започна да организира капани и засади. На два пъти дори успя да примами цели отряди в специално построени за целта малки градчета, които после изгаряше около тях. Третия път, когато се опита да го направи обаче, нашествениците не лапнаха стръвта. Неговите твърде самоуверени Талианци го отнесоха. Ранен, Корди върна силите си в Талиос, за да размишлява над непостоянството на съдбата.

Междувременно Уилоу обикаляше около източните Талиански територии заедно с Пушека и две хиляди и петстотин доброволци, стоейки в постоянна близост до командващото ядро на врага. Опитваше се да изглежда все едно ще се превърне в бич за нашествениците в мига, в който сгрешат. Но Пушека нямаше намерение да се бие и беше толкова упорит, че дори самият Уилоу се изкушаваше да започне да мрънка.

Магьосникът твърдеше, че чакал нещо да се случи. Не казваше обаче какво.

Кинжала се озова на юг сред териториите, отстъпени без бой около Главната Река. Очакваше се да обедини местните и да възпрепятства преминаването на пратеници през реката. Лесна работа. Мостове нямаше, а местата, където можеше да се пресече, бяха само четири. Пък и Господарите на сенките си имаха други грижи и явно не забелязваха. Никой не заподозря нищо. Или пък си мислеха, че липсата на новини е добра новина.

И тогава това, което Пушека чакаше, най-сетне се случи.

Както казваше и Кинжала, Талиос с неговите свещеници беше като нива, нападната от скакалци. В града съществуваха три основни религии без каквато и да е хармония помежду им. И всяка си имаше отцепници, фракции и подчинени култове, враждуващи помежду си, когато не бяха заети да воюват с другите. Талианската култура беше центрирана около различията на култовете и опитите на свещениците да вземат преднина пред останалите. Повечето хора от нисшите класи обаче не членуваха никъде. Особено в провинцията. Същото се отнасяше и за управляващия род, който не биваше да си навлича врагове сред никоя от фракциите, ако искаше да се задържи на власт.