Глен Кук - Тя е тъмата

Какво, по дяволите, ставаше?

Внезапно барабани известиха настъплението на водещата дивизия на Знахаря. Тя се насочи направо към пространството, опразнено от силите на Кинжала. Конницата се понесе напред, прикривайки външния фланг на дивизията.

Тогава резервната дивизия се престрои надясно и тръгна към Кинжала. И аз зяпнах глупаво.

Събитията се разгръщаха, сякаш бяха внимателно хореографирани, макар и никой да не знаеше, какво се случва. Объркването изглеждаше всеобщо. В някои по-отдалечени области, като командния пост на Господарката, бяха изпаднали в недоумение.

Капитанът може би е имал някаква представа, но той изглежда работеше едновременно в три посоки, опитвайки се да наложи контрол, да го поддържа и да остане във връзка. Той умееше да държи под око по-голямата картина.

Не можех да му помогна. По времето, когато щях да съм се върнал в плътта и да се задействам, за да го намеря на фронта на една миля от каруцата на Едноокия, цялата ситуация щеше да е съвсем различна.

Левият ни фланг и силите ни в центъра продължаваха да тикат лагерните придружители напред. Представлението ставаше все по-ужасяващо и със сигурност щеше да се помни с поколения.

Водещата дивизия на Знахаря се вряза направо в сенчестите, опитвайки се да заеме позицията, изоставена от Кинжала. Резервите на Могаба се втурнаха срещу тях. Те се биеха ожесточено. Изтикаха Знахаря обратно. Стори ми се, че Стареца не беше готов да направи нужното усилие, за да завземе позицията.

Рота шадари, извисяващи се над враговете си, се доближи на един изстрел разстояние от лагера на Удушвачите. Няколко минути шепа стрелци работиха въодушевено, без да причинят видими щети.

Същевременно Оплаквача най-после привлече вниманието на Дългата сянка.

— Не разполагаме с излишно време, за да се дърлим помежду си! Жената може да удари всеки момент. Ако не обърнете внимание…

Няколко силни изблика в същия дух накараха Господаря на сенките да разбере, че прищявката му да изпадне в пристъп го бе оголила за магическа атака. И неговият другар не би могъл да го защитава през цялото време. Той самият изпадаше в истерични писъци.

Все още треперещ, неспособен да говори свързано, Дългата сянка концентрира вниманието си върху Господарката.

Тя просто стоеше в очакване.

Могаба се опита да привлече вниманието на Дългата сянка. Господарят на сенчестите се взираше в Господарката. Могаба упорстваше. Дългата сянка му обърна внимание едва след като реши, че кризата преминава. Терорът, упражняван от нашите войници, вече не беше достатъчен, за да тика лагерните придружители в настъпление. Дивизията на капитана се беше оттеглила на позициите преди настъплението. Корпусът на Кинжала беше спрял две мили на запад от бойното поле. Той беше заобиколен от нашата конница и резервната дивизия. Войниците му бяха толкова объркани, колкото всеки друг. Но те изглеждаха добри бойци. Продължаваха да изпълняват заповедите.

Могаба каза на Дългата сянка:

— Бяхме измамени по начин, който не очаквахме. С един умен удар Знахаря ни унищожи. Сега няма как да удържа позициите, ако не промениш заповедите си.

Дългата сянка изпръхтя ядосан въпрос.

Могаба отвърна:

— Сега единствената ни надежда е да атакуваме, докато талианците са дезорганизирани и разпръснати, преди собствените ни войници да са разбрали колко отчаяна изведнъж стана нашата ситуация.

Дългата сянка не смяташе така.

— Още веднъж забравяш, че твоята мисия е да изпълняваш желанията ми, не да ги подлагаш на съмнение. Защо си толкова черноглед? — той зяпна дивизията на Кинжала, отчасти видима от мястото му. Явно Дългата сянка се притесняваше от собствените си негативни мисли. — Нали отблъсна лесно тяхната атака.

Могаба едва възпря гнева си. Искаше ми се някой, нещо, да ми подшушне за предисторията на Дългата сянка. Понякога сенчестият изглеждаше толкова наивен, колкото беше могъщ. Могаба протегна ръка, сякаш сочейки Кинжала.

— Натясно сме. Изгубихме цял легион, само защото беше толкова нетърпелив да прибереш друг висшестоящ дезертьор.

Какъвто съм глупак, изобщо не разбрах какво плямпаше. Не бях направил интуитивната връзка.

Дългата сянка все още не разбираше, че щеше да последва щурм. Той видя единствено триумфа на отблъснатата атака.

— Виж колко хора убихме! Падат на снопове. Лежат на камари. Преброй ги, хиляди са. Гарваните ще пируват през следващите сто години.

Но вътре в себе си мъжът беше смутен. Той продължаваше да се взира във войските на Кинжала.