Глен Кук - Тя е тъмата

Всичките старши офицери започнаха да събират около огъня, стъкмен като празничния голям огън на гуни. Политически неутралните свещеници от всички вери изпълняваха обреди за отправяне на благодарност. Дори Господарката дойде, придружена от своите офицери и почитатели. Изглеждаше като полубогиня, по-реална от всяко талианско божество, освен страшилището Кина. В съвременната епоха май само Кина се занимаваше със светски събития.

Но тя имаше личен интерес.

Трудно бе да се каже кой сред тълпата изглеждаше най-слисан. Кинжала се настани до Стареца. Не можеше да спре да се хили. Нито да престане да бръщолеви със старото си приятелче Лебеда. Горкият Бесен Корди си беше вкъщи с Жената. Той също би се забавлявал страхотно.

Не бях виждал Кинжала от години. Тогава той го раздаваше мълчалив циник. Нищо подобно. И Едноокия все още не бе успял да проумее случващото се.

Кинжала ревеше към Знахаря. Стареца веднага му изкрещяваше в отговор. Лебеда ми каза:

— Не ги мисли двамата. Все още не са приключили с прегръдките.

— Подозирам, че трябва да е имало много напрежение, докато измамата вървеше.

Стареца чу Лебеда, но го игнорира.

— Утре е време за доброто старомодно пата-кюта. Последното нещо, което Могаба ще очаква от мен. Принце, ти си пръв. Мъжете ти трябва да ни покажат колко са добри.

Отпих голяма глътка вода, мечтаейки си Едноокия да бе успял да стъкми нещо за тази вечер. Но нямаше как да стане. Никоя от талианските религии не толерираше бирата, нито пък Господарката или принца, които не искаха пияни войници да оплескват нещата. Но те не можеха да осъдят онова, което нямаше да видят. Така че можех просто да подшушна на Едноокия да стори необходимото. Попитах:

— Ще ни кажеш ли какво се случва наистина?

Небрежно веселие нахлу в очите на капитана.

— Не! — той се надвеси по-близо и прошепна: — Не позволявай да се разчуе. Не искам да улеснявам никого. Но те не изпращат сенки, за да шпионират — той посочи, докато над прохода прелетя огнено кълбо. Вчера все още не бяхме станали свидетели на голямата магия на Господарката.

— Защо?

— Пази си я — той се ухили отново. Усмивката му зарази всички наоколо. Знахаря заговори на насъбралите се хора: — Смятам, че всички знаете какво е следващото, което се очаква да направите. Починете си.

Как така всички знаеха какво се очаква да направят? Малкото, което спомена на всеки, изглеждаше извънредно неясно.

Знахаря се взираше в Господарката. Тя изглеждаше на ръба на припадъка. Работата изморяваше, но нейното изтощение беше отвъд онова, което човек би очаквал.

Корав човек е моят капитан. Но чувствата му понякога са очевидни. Усеща се болката му за жената, която обича.

— Лебед. Навъртай се наоколо. Искам да говоря с теб.

Бях учтиво поканен да разкарам нежелания си задник и да си почина.

Исках да спя. Чувствах се изморен, въпреки незначителните ми физически усилия. Но когато се оттеглих в каруцата на Едноокия, лежах неспокойно, въргаляйки се насам-натам. Навън майка Гота беше заета с безкрайните си оплаквания. Очевидно бях само второстепенно действащо лице в нейния набор от проблеми. Чичо Дой се очертаваше като звезда. Хон Трей беше звезда. Сахра също, задето се беше съгласила с Хон Трей. Или защото Хон Трей беше на нейна страна. Вещици, и двете. Тай Дей не се обади повече от обичайното. Той може би искаше да вметне факт или два, но неговата майка никога не му даде възможността.

Същите стари, древни неща, които занимаваха майка Гота. През повечето време вече не я чувах изобщо. Чудех се дали може да я засегнеш дотам, че да млъкне.

Тя ме накара да се замисля за жената, която обичах.

Обръщах се, мятах се и се борех с болката. Помислих си, че може би отслабва. И, разбира се, чудех се правилно ли беше. Дали не извършвах предателство спрямо Сари?

Напомних си, че съм възрастен мъж, привикнал на тежък живот, и не би трябвало да се оставам в капана на подобно обсебване, независимо колко голямо съкровище беше Сахра.

Отнесох се в онова състояние, в което не си напълно заспал, но не си и буден.

В което можеш да си преправяш сънищата, докато сънуваш.

Внезапно се върнах в миналото, запратен през времето от порив на смях и подигравателен глас, който ме питаше къде съм бил. Не го очаквах след толкова време, но и не ми отне контрола. Сега вече бях обигран.

Без да съм изненадан, не се чувствах изгубен или дезориентиран. Бях бродил с призрака достатъчно, за да развия някаква издръжливост. Опитах се да овладея нещата, точно както постъпвах навън с Пушека. Обкръжаващата ме аура на забавление се превърна в тревога. Направих бързо завъртане през измеренията и точно там зърнах основната заподозряна — Ловеца на души, коленичила над някакъв набор от магически предмети близо до огън, някъде в обраслите с прещип подходи към Чарандапраш. Мой ред да се забавлявам. Дори и да нямах контрол, сега знаех кой ме манипулира.