Глен Кук - Тя е тъмата

— Тъмнината е нашето време — отново каза той. — Тя винаги идва.

„Тъмнината винаги идва.“ Звучи като девиз на Кина. Хвърлих още един поглед на изчадието на Господарката и Знахаря. Тя ме тревожеше много. Беше все по-призрачна всеки път, когато я зърнех. Ако не беше толкова трудно да се разчувствам тук, навън, щях да си поплача за Господарката и стария мъж.

В действителност, почти успях. Може би ставах способен на чувства, докато работех.

Отнесох се другаде и открих, че Могаба се хваща повече на чичовия цирк от Сингх. Но той помнеше чичо Дой от лошите стари дни.

— Искам този човек да млъкне — каза той. — Войниците го гледат, вместо да наблюдават враговете си.

Когато не изтръгна никакъв отговор от Измамниците, чичо Дой започна да обижда сенчестите и техните господари. Този път изсвистя копие. С движение, твърде бързо, за да бъде проследено, чичо изтегли Пепелявия жезъл и отблъсна копието настрана.

— Страхливци! — извика той. — Предатели! Има ли някой Нар сред вас, който е достатъчно мъж, за да излезе? — Дой презрително обърна гръб и се насочи към приятелските линии, преди буря от копия да го погълне. Майсторски ход, изобщо не изглеждаше като отстъпление.

И тогава адът се отприщи. Писнаха рогове. Затрещяха барабани. Препъваща се, тромава, неумела, долнопробна и зле въоръжена паплач се насочи към възвишението, стенейки — шестдесет хиляди гладни и уморени лагерни придружители нападнаха слугите на сенчестите. Нашите войници ги подтикваха с върховете на мечовете си.

Бях поразен и слисан. Разбира се, капитанът си беше суров, но никога не съм го смятал за достатъчно корав, че да допусне лагерните придружители да се присъединят към нас, за да ги използва като човешка лавина. Но, като се замисля, да, от седмици той предупреждаваше войниците да не позволяват никой, за когото ги е грижа, да се присъедини към похода. Онези, които го обмислиха изобщо, решиха, че Стареца не вярва в успеха.

Тези хора щяха да бъдат избити. Но и щяха да ранят някои сенчести и да посмачкат останалата част, което щеше да ни свърши работа.

Войниците бяха безпощадни. Удряха лагерните придружители с ужасяваща ярост. Тогава навалицата стигна до центъра на Могаба и наистина проникна право в челните редици на сенчестите. Дивизията на Кинжала остана непокътната.

Докато всички наблюдаваха нашата атака, специалните части на Знахаря излязоха иззад дивизията на Господарката и се втурнаха към пущинаците, обграждащи прохода. Могаба, разбира се, имаше патрули, скрити сред тези скали. Боят избухна веднага.

Нашите слонове настъпваха зад войниците, тласкащи лагерните придружители. Сенчестите бяха твърде заети, за да се безпокоят от тях. По пътя си към вражеските позиции слоновете набиваха в земята големи железни клинове.

Чу се пронизителен металически звук от тръбите на сенчестите. Без видима причина дивизията на Кинжала потегли изведнъж, спусна се по склона в посока, която щеше да ги изведе покрай десния ни фланг. Изумих се колко добре поддържаха формацията, пресичайки неравната земя.

Сега станах свидетел на един от епичните пристъпи на ярост на Дългата сянка.

— Този път отиде твърде далеч! — трещеше той на Могаба, след като успя да се овладее достатъчно, за да скалъпи свързано изречение. — Какво, по дяволите, смяташ, че правиш, планирайки подобни ходове, без да се консултираш с мен? Поне обясни идеята си! — докато крещеше, той тропаше с крак по грубата платформа, треперейки и дращейки с нокти маската си. Помислих си, че може да покаже пред света лицето, което пази скрито, освен когато не е сам.

— Нямам представа какво прави — Могаба игнорира яростта на Господаря на сенчестите. Той се облегна на парапета на платформата, втренчи се в дивизията на Кинжала и изглеждаше толкова объркан, както никога досега. — По-тихо!

Оплаквача подсили врявата с поредица писъци.

Дългата сянка пак закрещя неразбираемо.

Талианските тръби прогърмяха. Кавалеристите шадари изскочиха в галоп от просеката между двете дивизии на Стареца и се втурнаха между дивизията на Кинжала и остатъка от армията сенчести. Тяхното настъпление беше много по-невпечатляващо от това на Кинжала. Дори и не се опитаха да запазят формацията си в движение.

Кинжала ги игнорира и продължи своя марш.

Могаба проявяваше признаци на възбуда, каквато никога не бях виждал. Нямаше никаква идея какви ги вършеше Кинжала.

Дългата сянка и Оплаквача изпаднаха в истерия.