Глен Кук - Тя е тъмата

Баба Трол знаеше, че нищо от това нямаше да се случи, ако любовта и Хон Трей не се бяха изпречили на пътя на здравия разум и древния обичай.

Аз бях просто щастлив, докато не ми се мяркаше пред погледа. Имах свои собствени чувства за опитомяване. Сред тях беше убеждението, че животът ми щеше да е много по-добър, ако майката на Сари никога не бе останала с нас. Дори Сари можеше все още да е жива. Макар и да нямаше начин, по който да го обясня, така че да пасва на някаква логика.

Пушека ме отклоняваше от мислите ми, но реших да издържа болката. Трябваше по някое време да съм свикнал с нея. Така че, защо да не опитам да се разходя из лагера отново? Можех да отбягвам най-гъстия дим.

Тай Дей се материализира почти веднага след като се размърдах.

— Махнали са ти шината и превръзката — казах аз. — Върнал си се на работа? — той кимна.

— Сигурен ли си, че не е малко рано за това? Можеш да си счупиш същата ръка отново, ако не й дадеш достатъчно време да заздравее.

Тай Дей сви рамене. Изморил се беше да е инвалид. Разбирах го. Какъвто беше жилав, вероятно имаше право.

— Какво стана с чичо Дой? — От известно време не бях виждал старото момче. Ако Тай Дей се беше върнал, чичо Дой можеше да се предаде на импулса да предприеме свое собствено отмъщение. От гледна точка на Пътя на меча подобно решение изглежда съвършено разумно. Тай Дей сви рамене.

Късметлия бе, че не му се налага да говори, за да преживява. Боя се, че тогава щеше да е умрял от глад.

— Сега ми помогни, братко. Ще бъда наистина много разстроен, ако дъртият се остави да го убият.

Чичо Дой не беше стар. Вероятно бе с десет години по-възрастен от Стареца и по-чевръст от него.

— Той не би го направил.

— Радвам се да го чуя. Проблемът е, че някой може да му помогне. Докато сме тук, напомни му да се опита да не бъде толкова странен пред хора, които не ни познават. Капитанът не преживя Деджагор с нас.

Внезапно Тай Дей стана бъбрив:

— Той изживява свой собствен ад.

Което си беше вярно, но не представляваше коментар, който очаквах от един Нюен Бао.

— Със сигурност. И това го променя. Също както Деджагор осакати нас. Стареца вече не вярва на никой. Това е самотен начин на съществуване, но той просто не може иначе. И особено не вярва на хора, чиито убеждения, действия и мотиви са непонятни за него.

— Чичо?

— Трябва да признаеш, че чичо Дой е странен дори по стандартите на Нюен Бао.

Тай Дей изсумтя, признавайки прикрито.

— Той много изнервя капитана. — А Знахаря беше много могъщ човек.

— Разбирам.

— Надявам се. — Обикновено дори чичо Дой трябваше да измъква с ченгел думите на Тай Дей, така че се почувствах награден. Той си остана приказлив. Научих много за неговото детство със Сахра, което беше доста незабележително. Той вярваше, че над семейството им тегне проклятие. Баща му умрял, когато той и Сахра били деца. Жена му Май се удавила, когато синът им То Тан бил само на няколко месеца, в началото на поклонничеството, довело Нюен Бао в Деджагор точно по време за обсадата. Сахра се беше омъжила за Сам Дан Ку, който я накарал да изтърпи няколко адски години, преди да умре от треска в ранните дни от обсадата. После загинали всичките деца: на Сахра — под мечовете на хората на Могаба в Деджагор, То Тан — по времето на набега на Удушвачите, завършил със смъртта на моята жена и счупената ръка на Тай Дей.

Очевидно никой в семейството не бе починал от старост. Тази фамилия загиваше. Майка Гота нямаше да ражда повече деца. Тай Дей можеше да стане баща отново, но не очаквах да се случи. Подозирах, че ще бъде убит, докато отмъщава за сестра и син.

Тай Дей млъкна след споменаването на То Тан.

Армията се подреди така: дивизията на Господарката отляво, тази на принца — в центъра, двете на капитана отдясно, една зад друга. Цялата ни конница се беше събирала в пролуката между тях.

Защо? Мястото на резервната дивизия беше зад центъра. Така е било още от зората на времето.

Защо Знахаря бе позиционирал всичките си специално обучени части зад дивизията на Господарката?

Или защо Стареца смяташе, че може да се хвърли срещу сражаващите се с дива ярост мъже на Могаба, опитвайки се да изкопчи победата, или позволяваше на омразата си към Кинжала и параноята си да определят тактиката му?

И защо лагерните придружители — доброволно или по друг начин, бяха събрани точно на фронтовата линия? Знахаря ненавижда лагерните придружители. Че не ги разкара седмици по-рано си беше цяло чудо за всички, които го познаваха.