Глен Кук - Стоманени сънища

Сега някои го разпознаха.

— Освободителят! — чу се глас. Тази титла той бе получил като обществено признание, когато заедно с Отряда поеха задачата да защитават Талиос.

Някои си тръгнаха, други останаха — само се отдръпнаха.

Шумотевицата от идващата закъсняла помощ се приближаваше.

Принцът погледна слисано Знахаря. Той му подаде ръка. Принцът я пое. Щом се изправи, прошепна:

— Маската част от някаква велика стратегия ли е?

— По-късно… — Принцът сигурно си мислеше, че той се е крил под маската на Рам от самото начало. — Можете ли да вървите? Да се махаме оттук, преди бедата да ни е намерила.

Помощта пристигна под формата на половин дузина стражи от двореца, извикани от някого, успял да запази самообладание.

— Някой е отвлякъл Господарката? — попита принцът, а после, слисан, додаде: — Сигурно е било само заради това, инак всички щяхме да сме мъртви.

— Така предполагам и аз. Но каква изненада ги чака! Да побързаме. — Щом тръгнаха, заобиколени от стражите, Знахаря попита: — Къде се дяна вашият домашен любимец, магьосникът, по време на тези събития?

— Защо? — обади се Радишата.

— Това малко лайно от седмици получава заплата от Господарите на сенките. Питайте и него.

— Много бих искал — рече принцът, — но един демон се опита да го убие и едва не успя. В кома е и няма да се свести.

Знахаря погледна назад.

— Някой трябва да доведе пленника. Може да ни каже нещо полезно.

Не би могъл. Беше издъхнал, докато никой не го гледаше.

Знахаря бе изумен от самия себе си заради начина, по който пое командването. Може би — заради тежестта на толкова много месеци безпомощност. Или поради онази наложителност, предизвикана от увереността, че няма много време, за да поеме съдбата си в ръце.

Принцът сигурно беше прав — целта на нападението е Господарката. Това означаваше, че лошите по някаква причина бяха изгубили следите й и я бяха объркали с Ловеца. Той се усмихна мрачно. Нямаше да са подготвени за тигъра, който бяха уловили.

Колко ли дълго щеше Ловеца да си играе с тях, преди да се разкрие? Достатъчно дълго?

Не разчитай на нищо. Побързай.

Трябваше на всяка цена да заграби каквото може, докато все още има възможност.

Знахаря довърши разказа си. Принцът и сестра му го слушаха със зяпнали уста. Радишата първа се окопити. Тя винаги е била по-твърдата.

— Много отдавна Пушека ни предупреди, че може би се случват повече неща, отколкото е видно за окото. Че може би има играчи в една невидима за нас игра.

Всички се обърнаха към магьосника в несвяст. Знахаря каза:

— Принце, тази вечер вие доста добре боравихте с онзи меч. Мислите ли, че ще ви е трудно да го прободете, ако той си го изпроси?

— Никак. След стореното от него за мен би било неприятно да го пробода, преди да е изплюл цялата история.

— Той не е чак толкова крив — попаднал е в капан, докато се е опитвал да постъпи както според него е било редно. Проблемът му е, че като си науми нещо, дори и то да е погрешно, не може да си го избие от главата, без значение с какви доказателства го затрупваш. Бе решил, че ние сме лошите, дошли да сеем разруха, и просто не бе в състояние да промени мнението си. Сигурно никога няма да го промени. Ако го екзекутирате, той ще умре с убеждението, че е герой и мъченик, опитал се да спаси Талиос. Мисля, че мога да го свестя. А след това вие стойте до мен, готов да го прободете, пробва ли да прави номера. Дори и един нищо и никакъв магьосник е смъртоносен, когато той го пожелае.

На Знахаря му бе необходим цял час, но той наистина успя да измъкне магьосника от здрача на живота и да го принуди да разкаже всичко.

По-късно принцът попита:

— Какво можем да предприемем? Дори и да се покайва толкова, колкото твърди, ние не можем да разкъсаме хватката на Господарите на сенките. Не искам да го убивам, но той е магьосник. Не ще успеем да го задържим в плен.

— Той може да остане затворник в своя ум. Ще трябва да го храните принудително и да го подмивате като бебе, но аз ще го върна в кома.

— Ще оздравее ли?

— Тялото му би трябвало да оздравее. Но с нищо не мога да помогна за онова, което дяволът е сторил на душата му. — Сега малодушието на Пушека от миналото изглеждаше като нечувана храброст.

— Действайте. Ще се оправим с него, когато имаме време.

И Знахаря се зае.

Сенките на Тъкача оставаха слепи за местонахождението ми. Той като че не успяваше да се нагоди. А и прилепите му бяха безполезни. Всъщност те бяха изтребени в тази част на света, където моята банда върлуваше нощем.