Альберт Санчес Пиньоль - Хладна кожа

— С кого говоря? Какъв е чинът ви? — питаше капитанът. — Ням, ранен, болен, не ме ли разбирате? Какви езици знаете? Как се казвате? Отговаряйте! Да не сте полудели? Ясно, луд е. — Спря се и взе да души въздуха. — Откъде идва тази животинска смрад? Ако рибите се потяха, щяха да миришат така, цялата къща вони.

Някои моряци се засмяха. Смееха се на мен. Бяха видели, че почти няма какво да се задигне и сега ми отделяха повече внимание. Евреинът прелистваше едни много оръфани официални документи и каза:

— Преди да отпътуваме от Европа, поисках от министерството копие от международния регистър на отвъдморските назначения. Тук фигурира някой си Каф, Батис Каф. — Повдигна очи със съмнение. — Или поне така изглежда.

— Каф? Специалист по морска сигнализация Каф? — попита капитанът.

— Предполагам, не съм сигурен — призна евреинът, намествайки очилата си. — Това е единственото име, което фигурира в официалния регистър. Но не се уточнява нито поданството, нито длъжността. Дори не се пояснява кое ведомство го е изпратило, кога и с каква точно мисия. Единствено се посочва, че е назначен на този остров. Вината е на мореплавателната корпорация, която си запазва правото да изпраща на държавната администрация списъка на експатрираните специалисти. Прави го без желание и твърде зле. Когато се върна, ще се оплача. Тази политика е във вреда на собствените им служители. Тоест на мен. Как е възможно! Всички страни си обменят данните за международните станции. Вместо това корпорацията крие имената. При това става дума за някаква нищо и никаква метеорологична обсерватория!

Но интересите на евреина и капитана бяха много различни, един краткотраен съюз. Капитанът бе практичен човек. Подробностите не го интересуваха и той настоя:

— Специалист по морска сигнализация Каф: този човек идва да замести предишния метеоролог. Но не знаем къде е той. Ако не ни дадете задоволителен отговор, ще трябва да заключим, че вие сте отговорен за неговото изчезване. Разбирате ли в какво сте обвинен? Отговорете! По дяволите, отговорете! Къщата на метеоролога се намира в съседство, това е малко островче, няма как да не знаете какво е станало с него! Да не смятате, че тези маршрути са голямата печалба от лотарията? Тръгнах от Индокитай по посока на Бордо, но Корпорацията ми нареди да се отклоня с хиляда морски мили, за да взема някакъв човек. А сега се оказва, че не го намирам. Тук, точно тук, на един остров, където има по-малко земя, отколкото на пощенска марка!

Погледна ме вбесен, в очакване енергията на очите му да ме сплаши или пък напрегнатото мълчание да ме накара да заговоря. Не постигна нито едното, нито другото. Направи жест с ръка, че се предава. Голяма част от авторитета му се дължеше на взаимоотношенията, които поддържаше с пурата си. Изпусна толкова плътен дим, че бих могъл да го дъвча. Обърна се към младия евреин:

— Мълчанията обвиняват самите мълчащи, аз смятам, че той е виновен. Ще го взема със себе си, за да го обесят за врата.

— Мълчанията също така могат да бъдат голяма защита — каза младежът, който прелистваше една книга. — Припомнете си, капитане, че ви възложиха да ме докарате до острова, защото корабът, който първоначално трябваше да ме превози, претърпя тайфун. Забавихме се цели месеци. Кой може да знае как е понесъл самотата предишният метеоролог? А ако се е случило някакво нещастие, този мъж повече прилича на свидетел, отколкото на отговорен за случилото се.

Изведнъж капитанът насочи вниманието си към един азиатски моряк, който все още пребъркваше чекмеджетата. Преди морякът да се усети, вече беше получил три юмрука по врата. Капитанът прибра една сребърна табакера, която беше откраднал. Разгледа я строго, без да вади пурата от устата си, и миг след това табакерата изчезна из дълбинните джобове на куртката му. Еврейчето не се трогна. Сигурно беше свикнало на такива сцени. Обърна се към мен много благовъзпитано, посочи ми книгата на Фрейзър и попита:

— Не сте ли се наслаждавали на друго четиво през цялото това време? Трябва да знаете, че републиката на словото е променила посоката си. Понастоящем тя служи на много по-възвишени интелектуални принципи.

Не, грешеше. Нищо не се беше променило. Достатъчно бе да погледна тези мръсни мъже, които нахлуха във фара като орда клиенти на публичен дом. Мъже, които, докато той говореше за върховете на интелекта, принизяваха всичко, до което се докосваха. Да погледне мен, мъж, който не се страхуваше, че ще го обесят, а много повече се страхуваше да живее близо до такива хора. Мъж, който бе избрал изгнанието пред безредието и вече не беше способен да извърви обратния път. Горкото момче. Преливаше от самомнение. Ако имахме везни, щях да го предизвикам да сложи всички свои книги на едната везна и Анерис на другата.