Альберт Санчес Пиньоль - Хладна кожа

Но пиянството ми предлагаше повече предимства, отколкото неудобства. Преди всичко по-малко желаех Анерис. Също така я облякох, за да си спестя гледката на ослепителната й голота. Черен вълнен пуловер с огромни кръпки от чувал. Ръкавите бяха по-дълги от ръцете й и дрехата я покриваше до коленете. Когато бе близо до мен, понякога я ритах, без да помръдна от стола си.

И въпреки това колко безплодни напъни. Моята отмъстителност само потвърждаваше една измамна власт, по-крехка от властта на империя, защитавана от димни стени или от оловни войничета. Когато бях прекалено пиян или прекалено трезвен, се стопяваха всички преструвки. Тя не се съпротивляваше на моите нападения. Защо да го прави? Колкото повече се стремях да се показвам пълновластен, толкова по-ясно лъсваше моето мизерно състояние. Всеки път, когато я обладавах, отново се уверявах, че живея в затвор, ограден с пустини вместо с решетки. И де да ме водеше едната похот! В повечето случаи жалък плач ме прекъсваше, още преди да съм започнал. Да, бяха повече от три дни пиянство, много повече.

Последната от онези сутрини Анерис се осмели да ме събуди. Дърпаше ме за крака с всичките си сили, но едва успя да ме накара да отворя очите си. Под плътта на ноздрите се беше настанила болка, която вече познавах, последствие от злоупотребата с джина. Вдишвах захар. Дори и в полубезсъзнание, успях да пресметна: да не й обръщам внимание би ми създало по-малко неудобства, отколкото усилието да я отблъсна. Но тя настояваше и започна да ме дърпа за косите. Болката се смеси с яростта и все още слепешката, направих опит да я ударя. Тя ме избягваше и чирикаше като възбуден телеграф. Хвърлих бутилка по гъвкавите й форми, после още една. Най-накрая избяга през отвора на трапа, а аз изпаднах в една от онези толкова горчиви и неприятни фази на вцепенение.

Не можех нито да заспя, нито да се разсъня напълно. Колко време загубих в това безпомощно състояние? Мозъкът ми беше открит площад, пренаселен с пророци и демагози. Ясните мисли се смесваха с невъобразими безсмислици без никаква йерархия и не можех да различа едните от другите. Полека-лека се наложи простият довод, че Анерис е трябвало да има много сериозни причини, за да притеснява един толкова сприхав пияница.

Зората се подаваше от балкона с интелигентна свенливост, сякаш слънцето откриваше острова за първи път. Сега можех да ги чуя, във вътрешността на фара, под мен. Какофония от тонове, която се издигаше по стълбите. Устата беше частта от мен, която се съпротивляваше най-много. Нижеше думи като смъртник: пушка, катинар, сигнална ракета. Но не направих нищо. Единствено можех да гледам отвора на трапа, подвластен на странна хипноза.

Една ръка отвори трапа. Две позлатени ленти на ръкава. После се появи капитанска фуражка с отличителните знаци на Френската република. А след това две недоброжелателни очи, излъчващи нетолерантни идеали, и дълъг месест нос, както и руси, също много дълги бакенбарди. Устата пушеше хаванска пура. Индивидът влезе, без да се заглежда специално в моята особа. Почти бе влязъл в помещението, когато една бутилка, която носеше в джоба на куртката си, го заклещи. Излезе от това положение с рев:

— Специалист по морска сигнализация! Можете ли да ми обясните защо не отговаряте, когато ви викат? Какво се е случило на това дяволско островче? Какво бедствие го е сполетяло? Земетресение? Мислех, че това не е сеизмична зона.

От три дни не се беше бръснал и синкавата брада го загрозяваше. Сивият му шинел бе прояден от армия гризачи, сякаш не беше стъпвал на пристанище от години. Като цяло видът му навяваше представата за дезертьор от военния флот, отдал се на пиратство. Екипажът вонеше на казармена дезинфекция и на по-лоши неща. Бяха моряци от колониите, повечето азиатци или метиси. Всеки бе облечен различно, липсваше униформа според норматива и това им придаваше вид на наемници. Те никога не биха разбрали вълнението, което предизвика у мен самото им присъствие. Живеех откъснат от света повече от година; сетивата ми бяха привикнали на повторението. И изведнъж ме обграждаха десетки нови лица, кресливи гласове, забравени миризми. По собствена инициатива се впуснаха да пребъркат помещението с намерението да го плячкосат. Сред тях изпъкваше едно много младо момче, очевидно семит, с черни къдрици и железни очила. Той се въздържаше от всякаква амбиция. Не беше моряк и бе облечен по-добре от останалите. Чиновнически одежди, малко или съвсем неподходящи за морския живот. Една верижка, която потъваше в джоба на жилетката, говореше за скрит часовник. Мъжете имаха онези черти на лицето, които издълбава постоянната липса на дисциплина. Скулестото лице на евреина обаче имаше изражението на човек, чел прекалено много безсъдържателни книги. Кашляше силно.