Альберт Санчес Пиньоль - Хладна кожа

Няколко минути без реакция. Аз дебнех през прозореца; виждах вързаната животинка, просната примряла на земята. Понякога правеше движения като вързано куче, което иска да се върне при стопанина си. Отказваше се, почиваше си и отново опитваше. Неочаквано един добре прицелен изстрел разкъса въжето. Каква точна стрелба! Това, което последва, може да се обясни единствено с двойна лудост: вместо да се стреляме, и двамата се впуснахме в луд бяг към заложницата. Аз изскочих от къщата, а той отнякъде в гората. Но Батис беше по-далече. С една ръка улових врата на животинката, която не реагира, а с другата държах пушката. Ръката ми бе твърде слаба, за да използва това оръжие като пистолет, та не успях. Каф раздвижи цялото си тяло, топка косми и коси, развети от вятъра, харпунът както винаги на гърба. Не можеше да стреля по мен от страх да не рани тази, която искаше да освободи.

— Предайте се! — заплаших го. — Вие сте мъртъв!

Заплю ме и изтича към гората с умели прибежки на зигзаг. Тук видях потвърждението на един стар урок: не е лесно да убиеш движещ се човек. Без патрони в ремингтона, разочарован от стрелбата си на кривоглед доброволец, аз се върнах в убежището си, налагайки заложницата с приклада.

Нощта падаше върху земята като мрежа от мрак. Виждах гората с беглеца вътре, виждах себе си с пушка в ръце на един остров, поразен от чудовища, с една привлекателна морска животинка до мен, и всичко бе направо фантастично. Не бяха изминали и четири дни, откакто разговарях за ирландска политика с капитан на търговски кораб. Казах си: Всичко това не е действително, и също: да, да и още как, а докато спорех със света относно неговия здрав разум, един изстрел ме събуди. Намирахме се между два огъня и когато вече мислех повече за чудовищата, отколкото за Каф, мощен глас извика:

— Откъде да знам, че няма да стреляте по мен?

— Вече имах възможност да ви ликвидирам и не го сторих! — отвърнах веднага. — Обичате ли слънчевите бани, Каф? Обичате ли да излизате сутрин на балкона полугол? Бях се прицелил във вас. Трябваше само да натисна спусъка и да ви пръсна главата! — И заповядах с тон на старшина: — Покажете се, най-после, проклет да сте! Покажете се!

Едно колебание и най-накрая излезе от гората.

— Хвърлете пушката — заповядах — и застанете на колене.

Изпитваше вътрешна съпротива, но се подчини. На колене, но невъзмутим, Каф разтвори ръце, сякаш казваше: ето ме.

— Сега излезте вие! — настоя с ръце на врата. — С нея, с нея!

Използвах я за щит пред себе си. Когато наближихме, я блъснах върху Батис. Прицелих се с пушката в двамата. Каф я прегледа като ветеринарен лекар — болна коза.

— Ама не виждате ли? — запротестира. — Цялата сте ми я насинили!

— А вие какво очаквахте? Кръвта й е синя — изрекох с жестока ирония.

Батис се огледа наоколо, после погледна към мен:

— Много добре, стъмва се. Какво желаете?

— Вече знаете.

Седнах с отпусната на коленете ми пушка. Изведнъж положението стана много мирно, ако може така да се каже. Преди малко искахме да си срежем гърлата, а сега споделяхме виждания. Бяхме като двама финикийци, изчерпали цялата си енергия в един по-скоро театрален, отколкото действителен пазарлък. Островът бе странно място.

— Би трябвало да ви убия още сега, но няма да го сторя — започнах с примирителен тон. — Всъщност не ме интересува нищо от това, което се случва на този дяволски остров. По неизвестни на мен причини вие не желаете да го напуснете. Имахте тази възможност, когато слязох от кораба, но дори не отворихте уста. Добре тогава, останете си, щом така желаете. Но аз искам да изляза оттук жив и здрав. — Посочих към фара: — Смятам да вляза там с вас или без вас. Да вляза и да оцелея. Скоро ще мине някой кораб. Ще му изпратим морзово съобщение със светлините на фара и ще отплавам за някое по-спокойно място. Това е всичко. Естествено, можете да вземете всички мои провизии. И пушките. Имам два ремингтона и хиляди патрони. Сигурен съм, че ще ви бъдат от голяма полза.

Видях проядените му зъби, отваряше наполовина уста в непонятна за мен усмивка. Извади малка желязна манерка и отпи глътка. Не ми предложи.

— Вие не разбирате — каза. — Това островче е извън всички търговски маршрути. Няма да мине никакъв кораб, докато не дойде смяната на метеоролога. Една година.

— Защо ме будалкате? — скочих. — Има фар! А фаровете ги поставят на места, където има морски трафик.

Той поклати отрицателно глава. Говореше с цигара в уста, която накрая хвърли: