Ричард Форд - Вестителят на бурята

След като нагласиха броните си, те тръгнаха по огромните коридори на храма към вътрешния параклис, понесли церемониалните си шлемове и препасани със златните мечове. С тази униформа бяха копия на статуята на Ворена. Само тъмната, късо подстригана коса на Самина и русата коса на Каира ги отличаваха една от друга. Дъщерите на Арлор и Щитоноските отстъпваха с поклон от пътя им, щом ги видеха да приближават в пълния си блясък.

Когато жените воини стигнаха до преддверието пред светилището на майката игуменка, Даедла вече беше там с две прислужници с бели воали.

— Майката игуменка чака — каза тя и кимна към вратата. Каира пристъпи напред, но Даедла добави: — Сестри, моля ви, оръжията.

Това беше глупав и дразнещ протокол, но майката игуменка не обичаше някой да носи оръжие в нейно присъствие и ги забраняваше в своята обител. Каира и Самина неохотно разкопчаха коланите с мечовете и ги подадоха на чакащите прислужници, а Даедла, все така противно ухилена, сведе глава, когато щитоноските пристъпиха покрай нея в стаята.

Майката игуменка седеше зад масивно дъбово писалище, покрито с пергаменти. Пишеше по парче велен с дълъг писец и перото танцуваше под съпровода на скрибуцането. Каира и Самина спряха пред писалището, а огромната, обкована с олово врата се затвори зад тях с отекващ тътен. Миговете се нижеха и Каира чуваше ударите на сърцето си. Гледаше право напред, с изпъната стойка, обучен страж, който чака заповедите на майката игуменка; но старата жена продължаваше да пише.

Накрая остави перото в мастилницата и вдигна поглед. Сълзящите ѝ очи се взираха в тях изпод тежките сбръчкани клепачи. Беше облечена с бялата проста роба на Дъщерите, но без обичайния воал — сухата ѝ сребриста коса беше прибрана на тила.

— Благодаря, че дойдохте — каза игуменката с усмивка, която сбръчка цялото ѝ лице. Изглеждаше като мила старица, прекарала последните години в грижи за бедните или в плетене на шалове за бездомни хлапета. Каира обаче знаеше, че майката игуменка е твърда като камък и много почитана, думите ѝ се изпълняваха безпрекословно, а примерът ѝ се следваше. — Вероятно се чудите защо ви извиках. — Тя замълча, но Каира и Самина не продумаха. — Всъщност извиках ви, защото сте най-добрите воини на храма, вероятно дори във всички храмове в Свободните държави. И като такива на вас се пада голяма чест.

Сърцето на Каира подскочи. Вероятно ги изпращаха на мисия, щяха да напуснат града и да се бият за отбраната на страната.

— До нас стигна вест от Храма на зимата в Айрънхолд. Върховният абат е поел към Стийлхейвън, за да ни посети и да присъства на Празника на Арлор в кралския дворец. Ще има нужда от охрана — най-добрите воини, с които разполагаме.

Сърцето на Каира замря. Да охраняваш Върховния абат беше голяма чест, но тя беше обучена за друго — да се бие с армиите на Свободните държави. Искаше да възрази, но знаеше, че решението вече е взето и не може да го промени. Самина обаче не се сдържа.

— Върховният абат има собствена стража — Синовете на Малеус — каза тя, без да скрива разочарованието си. — Защо сме му ние? Имаме задължения в храма. Ученичките ни са на много важен етап от обучението си.

— Вашите ученички ще са тук, когато изпълните нареждането. Надали Върховният абат ще остане дълго.

— Но екзархата със сигурност ще иска да се концентрираме над тренировките, а не да пазим гости.

Дори да беше шокирана от наглите думи на Самина, майката игуменка не го показа.

— Екзархата се съгласи с мен, че е нужно да защитим Върховния абат по най-добрия начин. Това е огромна чест, би трябвало да сте доволни.

— Така е, майко — обади се Каира, преди Самина да каже още нещо. Спокойствието на майката игуменка можеше да изчезне за миг, без предупреждение, а Каира не искаше Самина да ги забърка в неприятности.

Старицата се усмихна.

— Осъзнавам, че вероятно е малко разочароващо за вас. Слугинските задължения в храма не са ви на нивото. Искате да тръгнете на север с армията, това е ясно, и така трябва да бъде. Вие сте родени воини. Отгледани сте именно за да защитавате страната и религията си.

— Живеем, за да служим — отвърна Каира, макар да беше съгласна с думите на игуменката.

— Знам, че е така. И сме ви благодарни. Знам и че мога да ви поверя тази отговорност. Няма от какво да се безпокоите — щом изпълните задачата, ще има и други мисии. По-достойни за уменията ви. Ако армията на крал Каел не успее да удържи наплива от север, вероятно ще бъдете призовани като подкрепление.