— Как така?
— Освободени са от един предател, принце, но няма от какво да се страхуваме. Бащата на убийците е известѐн и е изпратил един от синовете си, за да накара пиратските господари да се подчинят. Увериха ме, че ще ни окажат помощта си, когато дойде времето.
— А какво става с нашия брат?
— Бащата на убийците получи вашите нареждания, ала не е успял да изпълни задължението си. Но още има човек в близост до принцесата. Сигурен съм, че ще удари отново съвсем скоро.
Последните новини изглежда разтревожиха принца и той смръщи чело. Азреал видя, че това изнерви хуртските генерали.
— Това не е достатъчно — рече Амон Туга. — Искам я мъртва. Падне ли кралицата им, останалите ще се сринат около нея и градът ще е мой. Но има и друг начин да стигнем до нея.
Амон Туга хвърли поглед към сенките, където хуртският шаман седеше тихо и се взираше в гадателските си кости. Лошото настроение на принца започна да отминава.
— Какво ще наредите сега, господарю? — Азреал нямаше търпение да чуе заповедите му, за да може да излезе оттук. Срамуваше се, но това място и тези хора го притесняваха.
— Иди и отмий вонята на улиците от тялото си — каза Амон Туга. — После ще тръгнем на север, моят град ме чака.
Хуртите замърмориха одобрително, Брулмак Тар — най-силно от всички.
— Както наредите — и Азреал излезе от шатрата.
Вдиша дълбоко нощния въздух. Би последвал Амон Туга през всички земи и морета, толкова силна бе обичта му към него, но все пак усещаше колко безразсъдно е всичко това.
Господарят му беше смел човек и несправедливо бе изгубил името и положението си, но не това беше начинът да си възвърне славата. Да завземеш земите на други народи, да разрушиш столицата им и да убиеш кралицата им — не така ще докажеш цената си пред онези, които са те отхвърлили.
Но докато Амон Туга водеше, Азреал щеше да го следва.
И той щеше да поведе ордите си.
А те нямаше да спрат пред нищо, докато Стийлхейвън не падне.
Първо и най-вече искам да благодаря на моя агент, истинска легенда в бранша — Джон Джаролд, който се зае с мен, след като прочете част от ръкописа, и ми гласува доверието си, когато други не биха го направили.
Благодаря на Гарет Ханрахан, Мат Кийфи и Гав Торп за критиките и помощта им при написването на книгата.
Трябва да спомена и екипа на „Хедлайн“: Патрик Инсол, който създаде толкова секси корица; моя стилов редактор и коректор, задето направи по-секси думите; и Кейтлин Рейнър и Бен Уилис — защото казаха на всички колко секси е книгата.
И накрая, но не по значение, благодаря на моя редактор — Джон Уордсуърт. Помни, ако се проваля, ти идваш с мен!
$orig_author=Richard Ford
$orig_lang=en
$orig_series=Steelhaven
$series=Стийлхейвън
$sernr=1
$orig_title=Herald of the Storm
$year=2013
$translator=Боряна Даракчиева
$trans_year=2015
$pub_series=Стийлхейвън
$pub_sernr=1
$pub_year=2015
$type=роман
$category=фентъзи
$isbn=978-619-193-016-6
Сканиране, разпознаване и корекция: Dave, 2017 г.
Издание:
Ричард Форд. Вестителят на бурята
Стийлхейвън, книга първа
Превод: Боряна Даракчиева
Редактор: Ина Тодорова
Художник на корицата: Стефан Вълканов
Предпечат: „Артлайн Студиос“
ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД, 2015 г.
ISBN: 978-619-193-016-6
Riverlands (англ.) — речни земи. — Б.пр.
Riverbeach (англ.) — речен бряг. — Б.пр.
Ironhold (англ.) — желязно владение, Coppergate (англ.) — медна порта, Silverwall (англ.) — сребърна стена, Steelhaven (англ.) — стоманен пристан. — Б.пр.
Jay (англ.) — сойка. — Б.пр.
Пергола — архитектурно решение, беседка или покрита алея. — Б.ред.