Джин Вульф - Сянката на Инквизитора

Най-накрая Рош се отдръпна и аз повърнах солидно количество черна вода. След това се почувствах по-добре. Успях да седна. Вече можех да дишам, макар и неравно. Въпреки че се чувствах изцеден до дупка, а дланите ми трепереха неудържимо, все пак можех да движа ръцете си. Някаква жена ми донесе купа с гореща напитка — не можех да преценя дали е бульон или чай, усещах само, че е вряла, малко пресолена и че мирише на дим. Престорих се, че пия и изгорих леко устните и езика си.

— Какво се опитваше да направиш? — попита Дрот. — Как успя да изплуваш?

Поклатих глава.

— Направо се изстреля от водата! — възкликна някой от тълпата.

Рош ми помогна да успокоя ръката си.

— Помислихме, че ще се появиш някъде другаде. Че искаш да ни стреснеш.

— Видях Малрубиус — казах аз.

Един старец с изцапана с катран дреха сложи ръка на рамото на Рош.

— Този пък кой е?

— Някога беше учител на послушниците. Мъртъв е.

— Значи не е жена? — Старецът продължаваше да потупва Рош, но гледаше към мен…

Не, не — успокои го Рош. — Няма жени в нашето братство.

Въпреки горещата напитка и топлината на деня, тялото ми беше студено. Едно от хлапетата, с които понякога се биехме, донесе прашно одеяло и аз се загърнах с него. Мина още доста време, преди да се почувствам достатъчно силен, за да се изправя и да тръгна без чужда помощ. Когато се озовахме до портата на некропола от огнения ореол на залязващото слънце бе останала само една малка резка, а самата порта беше затворена и заключена.

Сутринта беше преполовила, когато се сетих да погледна монетата, която ми бе дал Водалус. След като обслужихме пътуващите братя в трапезарията, ние закусихме, както обикновено, изчакахме в класната стая учителя Палемон и след кратка подготвителна лекция го последвахме към по-долните етажи, за да огледаме работата от предишната нощ.

Но може би преди да продължа писанието, ще трябва първо да разкажа нещо повече за кулата Матачин. Тя се издига в задната част на Цитаделата, над западното й крило. На приземното ниво са кабинетите на нашите учители. В тях се провеждат консултациите с представителите на съдебната власт на другите гилдии. Нашата обща стая е точно над тези килии, с гръб към кухнята. На горния етаж е трапезарията, която освен за хранене служи и за заседателна зала. Над трапезарията са личните килии на учителите, които са били далеч по-многобройни в добрите дни на братството. Над тях са килиите на пътуващите братя, а над тях спалното помещение и класната стая на послушниците, няколко килера и няколко кабини, които вече не се използват. Почти на върха е оръжейната зала, с чийто оцелели оръжейни експонати ние, членовете на братството, би трябвало да защитаваме Цитаделата в случай на нападение.

Истинската работа на братството се извършва под всичко това. На първия подземен етаж се намира изпитната зала. Под нея и извън границите на кулата се простира лабиринтът на тъмницата. Той включва три използваеми нива, свързани с централно стълбище. Килиите са най-обикновени, сухи и чисти, снабдени с маса, стол и тясно легло.

Осветлението на тъмницата се осигурява от древни източници, за които се говори, че ще горят вечно, макар някои от тях вече да са изгаснали. Въпреки царящият в коридорите полумрак, мислите ми през онази сутрин не бяха никак мрачни — ето тук щях да работя, след като стана пътуващ брат, тук щях да изуча древното изкуство и да се извися до ранга на учител, тук щях да положа основите за възраждането на нашето братство и възстановяването на предишната му слава. Самият въздух на мястото ме обвиваше като одеяло, затоплено пред уютно, ухаещо на бор огнище.

Спряхме пред вратата на една от килиите и дежурният пътуващ брат завъртя ключа в проскърцващата й брава. Вътре затворничката вдигна глава и отвори широко тъмните си очи. Учителят Палемон носеше украсено със самур наметало и кадифена маска, отговаряща на ранга му. Вероятно точно маската или пък подаващото се през нея оптично устройство, което позволяваше на учителя да вижда, уплаши жената. Тя не промълви нито дума и, разбира се, ние също не я заговорихме.

— Ето — рече учителят Палемон с най-сухия си тон, — тук имаме нещо извън обичайната наказателна практика на правораздаване, илюстриращо добре модерната техника. Снощи затворничката е била подложена на разпит — може би някои от вас са я чули. Преди мъченията са й били дадени двайсет капки тинктура, плюс още десет след това. Дозата, предназначена да предотврати евентуален шок и загуба на съзнание, е оказала само частичен ефект, затова манипулациите са били прекратени след свалянето на кожата на десния крак, както сами виждате.