Джин Вульф - Сянката на Инквизитора

Дойде ли този момент, послушникът е станал вече мъж. Той не се занимава с друга работа, освен с тази, за която е бил обучаван, и е свободен да напусне Цитаделата след приключването на задълженията си, за които получава възнаграждение от общия фонд на братството. А ако евентуално се издигне до ранга на учител (чест, която се оказва само със съгласието на всички живи учители), той получава и привилегията да избира измежду задачите само онези, които му се струват забавни или интересни, както и да участва в управлението на братството.

Но вие сигурно се досещате, че по времето, за което пиша, в годината, в която спасих живота на Водалус, аз нямах ни най-малка представа за всичко това. Зимата (както научих) бе сложила край на земеделските работи на север и затова Самодържецът и неговите офицери се бяха заели отново с правораздаване.

— И тъй — обясняваше ми Рош, — скоро ще си имаме нови затворници. И други след тях… десетки, дори стотици. Може да ни се наложи да отворим отново четвъртото ниво.

Той махна с луничавата си ръка, сякаш искаше да каже, че е готов да се справи с коя да е възникнала задача.

— Той тук ли е? — попитах аз. — Самодържецът? Тук в Цитаделата? В Голямото укрепление?

— Разбира се, че не. Ако някога дойде, няма начин да не разбереш, нали така? Ще има паради, инспекции и други такива работи. Там има покои за него, но вратите им не са били отваряни от сто години. Той сигурно си е в тайния дворец — Домът на недостижимите, някъде на север от града.

— Не знаеш ли къде по-точно?

Рош като че ли се стегна.

— Дори да знаех, как бих могъл да ти кажа? Там няма никакъв друг ориентир освен самия Дом на недостижимите. Той е там, където е. На север, на другия бряг.

— Отвъд стената?

Рош се усмихна на наивността ми.

— Далеч отвъд нея. На седмици път пеш. Естествено Самодържецът може да се озове там на мига, стига да поиска. С летяща машина. Кулата на знамената, така се казва мястото, където кацат летящите машини.

Но новите ни затворници не пристигаха с летящи машини. Най-маловажните от тях биваха докарвани в клетки, от десет до двайсет души във всяка, мъже и жени, оковани с гръб един към друг. Пазеха ги даймарчи, калени в битките воини, облечени с брони, които явно често им бяха вършили добра работа. Всеки от затворниците носеше меден цилиндър, в който се намираха името му и отредената му съдба. Естествено всички до един бяха счупили печатите на контейнерите и бяха прочели съдържанието им — едни бяха унищожили бележките, други ги бяха разменили. Онези, които пристигаха без документи, биваха задържани, докато за тях се получеше ново нареждане, а това обикновено продължаваше до края на живота им. Другите, които бяха разменили бележките си, бяха разменили с тях и съдбата си — те щяха да бъдат задържани или освободени, изтезавани или екзекутирани вместо някой друг.

По-важните пристигаха в бронирани фургони. Стоманените стени и дебели им решетки бяха предназначени не само да предотвратят бягството на затворника, но и да попречат на неговите съмишленици да го освободят. Не след дълго първият от фургоните изтрополи по калдъръма източно от Кулата на вещиците и се появи в Стария двор. Из цялото братство плъзнаха слухове за самоотвержени нападения, планирани и осъществени от Водалус. Много от моите другари послушници бяха убедени, че голяма част от затворниците ни са негови сподвижници, съюзници или поне съмишленици. Аз не можех да ги освободя, защото това щеше да опозори братството и цялата ми симпатия към него и неговото движение не можеха да ме заставят да направя нещо подобно. Да не говорим, че това и без друго беше невъзможно. Но поне се надявах, че ще успея да помогна на тези клетници, на моите въображаеми братя по оръжие, поне с някои дреболии, които да облекчат пребиванието им в тъмницата — храна, взета от таблите на по-малко заслужилите я затворници, и понякога може би парче месо, откраднато от кухнята.

През един буреносен ден успях да разбера кои са те. Тъкмо чистех пода в кабинета на учителя Гурлойс, когато го извикаха спешно за нещо и той излезе, оставяйки бюрото си отрупано с новопристигнали досиета. Спуснах се още щом вратата се захлопна зад гърба му и успях да прехвърля по-голямата част от документите преди тежките му стъпки да затрополят отново по стълбите. Нито един от новопристигналите затворници не се оказа привърженик на Водалус. Имаше търговци, които се бяха опитали да натрупат тлъсти печалби за сметката на доставки за армията, шпиони на асианците и пъстра колекция от всевъзможни долни престъпници. Нищо повече.