Джин Вульф - Мечът на Ликтора

— Вече бях стигнал до заключението — казах аз с цялото самообладание, на което бях способен в момента, — че когато островитяните ми казаха за някакъв дребен човек, който платил за построяването на това място, са имали предвид доктора. Но те казаха и че ти, великанът, си дошъл по-късно.

— Аз бях дребният човек. Докторът дойде по-късно.

Един какоген показа прокапалото си кошмарно лице на прозореца, после изчезна. Навярно бе предал някакво съобщение на Осипаго, макар аз да не чух нищо. Осипа го се обади, без да се обръща:

— Растежът си има своите недостатъци, макар че за вашия вид той е единственият начин да се върне младостта.

Доктор Талос скочи.

— Ще ги надвием! Той сам се предаде в ръцете ми.

— Бях принуден — каза Бандерас. — Нямаше кой друг. Създадох си свой собствен лекар.

Все още се опитвах да възстановя умственото си равновесие и местех поглед от единия на другия — нито в поведението, нито в израженията им настъпи каквато и да било промяна.

— Но той те бие — казах аз. — Виждал съм го.

— Веднъж те подслушах, докато се изповядваше пред онази дребна жена. Убил си друга жена, която си обичал. А си бил неин роб.

— Трябва да го вдигна, нали разбираш — каза доктор Талос. — Той трябва да се движи и това е едно от нещата, които правя за него. Чувал съм, че Самодържеца — чието здраве е щастието на поданиците му — имал в спалнята си изохрон, дар от друг самодържец от отвъд ръба на света. Може би господарят на тези господа тук. Не знам. Както и да е, Самодържеца го било страх да не му прережат гърлото, затова не позволявал на никого да се приближава до него, когато спи, така че въпросното устройство му казвало часовете на нощта. Когато идвало утрото, го събуждало. Кажи ми как тогава той, господарят на цялата планета, би позволил сънят му да бъде нарушен от някаква си нищо и никаква машина? Баландерс ме е създал за свой лекар, както сам ти каза. Севериън, ти ме познаваш от много време. Смяташ ли, че съм поразен и в най-малка степен от срамния порок на фалшивата скромност?

Успях да се усмихна и поклатих глава.

— Нека тогава ти кажа, че не нося отговорност за добродетелите си, такива, каквито са. Баландерс съвсем мъдро ме е създал като противоположност на самия себе си, така че да компенсирам неговите недостатъци. Аз например не обичам парите. А това е много добре за пациент, който си има личен лекар. Освен това съм верен на приятелите си, защото той е първият от тях.

— И все пак — казах аз, — винаги съм се чудил защо не те е убил досега. — В стаята беше толкова студено, че придърпах плаща около себе си, макар да усещах, че настоящото спокойствие няма да продължи дълго.

Гигантът каза:

— Разбираш защо държа изкъсо темперамента си. Виждал си какво става, когато му изтърва юздите. Да го търпя да ми седи тук и да ме гледа, сякаш съм мечка на синджир…

Доктор Талос докосна ръката му. Имаше нещо женствено в жеста му.

— Всичко е заради жлезите му, Севериън. Ендокринната система и щитовидната жлеза. Всичко трябва да се контролира много внимателно, иначе ще израсте твърде бързо. Освен това трябва да се погрижа тежестта му да не му строши костите, както и за хиляди други неща.

— Мозъкът — избоботи гигантът. — Мозъкът е най-лошото от всичко, и най-хубавото.

— Нокътя помогна ли ти? — попитах. — Ако не е, може би сега ще ти помогне, ако аз го държа. За мен направи много повече, отколкото е направил за Пелерините в продължение на много години.

Баландерс, изглежда, не разбра за какво му говоря и доктор Талос каза:

— Има предвид скъпоценния камък, който изпратиха рибарите. Казват, че бил способен на чудодейни изцеления.

При тези му думи Осипаго най-сетне се обърна към нас.

— Колко интересно. Тук ли е? Може ли да го видим?

Докторът премести тревожно поглед от безизразната маска на какогена към лицето на Баландерс и обратно, после каза:

— Не е кой знае какво, ваша милост. Просто парче минерал.

През цялото време, откакто бях тук, нито един от какогените не беше мръднал от мястото си с повече от лакът. Сега Осипаго се приближи към стола ми с къси, газещи стъпки. Сигурно съм се дръпнал инстинктивно, защото той каза:

— Няма защо да се страхуваш от мен, макар да нараняваме немалко твоя вид. Искам да ми разкажеш за този Нокът, който е само парче минерал, според нашия хомункулус.

Като го чух да казва това, се уплаших той и приятелчетата му да не вземат Нокътя от Баландерс и да не го отнесат в собствения си дом отвъд бездната, но в същото време прецених, че могат да го направят само като принудят гиганта да го извади, а тогава може би щях да успея да си го върна — възможност, която едва ли би ми се предоставила в противен случай. Така че разказах на Осипаго за всички неща, които беше направил Нокътя, откакто се сдобих с него — за улана на магистралата, за маймуночовеците и за всички други проявления на силата му, които вече споменах. Докато говорех, лицето на гиганта ставаше все по-непроницаемо, а това на доктора — както ми се стори, все по-тревожно.