Джин Вульф - Мечът на Ликтора

Макар маската ми да ни пречеше, устните ни се срещнаха. Когато се отдръпнах, призрачните спомени за старите любовни флиртове на Текла из будоарите на Двореца на Самодържеца се затълпиха в главата ми и аз казах: 4. Мечът на ликтора

— Не знаеш ли, че тези неща изискват нераздвоеното внимание на мъжа?

Сириака се усмихна.

— Точно затова го направих — исках да разбера дали ме слушаш. Както и да е, за дълго време — никой не знае колко дълго, предполагам, пък и тогава светът не бил толкова близо до кончината на слънцето си и годините му били по-дълги — записаното се предавало от ръка на ръка или мухлясвало в гробници, където авторите му го били скрили за по-сигурно. Записките били фрагментарни, противоречиви и тълкувателни. После един Самодържец (макар че тогава не се наричали така) решил да възстанови властта на първата империя и заповядал на слугите си да издирят писанията. И така, тези облечени в бели роби мъже се заели да преровят стотици тавански помещения, събаряли сфинксовете с човешки глави, издигнати в памет на машините, и влизали в погребалните камери на отдавна мъртви пророчици. Струпали плячката си на огромен куп в град Несус, по онова време съвсем млад, за да я предадат на огъня. Но в нощта преди да запалят кладата тогавашният Самодържец, който никога преди не бил сънувал дивите сънища на съня, а само будните съновидения за безгранична власт, най-после сънувал. И в съня си видял как всички неопитомени светове на живот и смърт, камък и вода, зверове и дървета се изплъзват завинаги между пръстите му. Когато настъпило утрото, заповядал да не се палят факлите, а вместо това да се построи огромно подземие, което да приюти томовете и свитъците, събрани от мъжете в бяло. Защото си мислел, че ако новата му империя се провали, ще се оттегли в това подземие и ще влезе в световете, които, по подобие на древните хора, бил решен да загърби. Империята му наистина се провалила, както и можело да се очаква. Миналото не може да бъде открито в бъдещето, където го няма — не и преди метафизичният свят, който е толкова по-голям и толкова по-бавен от физическия свят, да завърши кръговрата си и да дойде Новото слънце. Но той така и не се оттеглил в онова подземие и прикриващата стена, която заповядал да построят около него, защото след като веднъж и завинаги човечеството загърби дивите неща, те не влизат в капани и не могат да бъдат уловени повторно. Все пак, казват, че преди събраното от него да бъде запечатано, той оставил при него пазител. И когато времето на пазителя изтекло, той намерил друг, който на свой ред си намерил заместник, така че останали завинаги верни на заповедите на онзи Самодържец, защото са пропити от дивите мисли, излъчвани от знанието, съхранено от машините, а вярност като тази е едно от дивите неща.

Събличах я, докато говореше, и целувах гърдите й, но успях да кажа:

— А всички онези диви мисли, те изчезнали ли са от света, когато Самодържеца ги запечатал? Никога ли не съм чувал някоя от тях?

— Не, защото много време се предавали от ръка на ръка и се пропили в кръвта на всички народи. Но казват, че понякога пазителят ги пуска на свобода, и макар накрая винаги да се връщат при него, те биват прочитани, от един или от мнозина, преди отново да потънат в мрака.

— Това е чудесна история — казах аз. — Струва ми се, че може би зная за нея повече от теб, но не бях я чувал досега. — Открих, че краката й са дълги и плавно изтъняват от меките като копринени възглавнички бедра до стройните глезени. Всъщност цялото й тяло беше създадено за наслада.

Пръстите й докоснаха закопчалката, която държеше плаща на раменете ми.

— Налага ли се да сваляш това? — попита Сириака. — Не може ли да ни покрие?

— Може — казах аз.

Почти се удавих в насладата, която тя ми даде, защото макар да не я обичах, както някога бях обичал Текла, нито както обичах по онова време Доркас, и макар да не беше толкова красива, колкото Йолента бе красива някога, изпитвах към нея нежност, която бе отчасти родена от неспокойното вино, а и точно за жена като нея си бях мечтал като недорасло момче в кулата Матачин, преди да зърна сърцевидното лице на Теа до разкопания гроб; освен това тя владееше любовното изкуство по-добре от другите три.

След като свършихме, отидохме до един сребърен басейн с течаща вода да се измием. Заварихме там две жени, които се бяха любили също като нас и които ни зяпнаха, а после се засмяха, но като видяха, че няма да ги пощадя само защото са жени, избягаха с писъци.