Джин Вульф - Мечът на Ликтора

Казах:

— Сигурно сте имали приятелки сред тях. Някоя от другите послушници не остана ли в ордена?

Сириака сви рамене.

— Нито една не ми писа. Наистина не знам.

— Мислите ли, че вече сте достатъчно добре да се върнем на танците? — До беседката ни долиташе музика.

Главата й не помръдна, но очите й, проследявали досега старите коридори на времето, докато говореше за Пелерините, се завъртяха и ме изгледаха косо.

— Това ли искате да направим?

— Май не. Тълпите винаги са ме притеснявали, освен ако хората не са ми приятели.

— Значи имате приятели? — Изглеждаше искрено учудена.

— Тук не… е, и тук имам един приятел. В Несус имах братя от гилдията.

— Разбирам. — Тя се поколеба. — Не виждам причина да се връщаме там. Празненството ще продължи цялата нощ, а утре заран, ако на архонта все още му е забавно, ще спуснат завесите, за да спрат светлината, а може и да вдигнат шапитото над градината. Можем да останем тук, колкото искаме, а прислугата ще ни носи храна и напитки. А мине ли наблизо човек, с когото искаме да поговорим, ще го повикаме да ни прави компания.

— Боя се, че скоро ще започна да ви отегчавам — казах аз.

— Няма такава опасност, защото няма да ви оставя да говорите дълго. Смятам аз да говоря, а вие да слушате. За начало — знаете ли, че сте много красив мъж?

— Знам, че не съм. А тъй като никога не сте ме виждали без тази маска, няма как да познавате истинския ми лик.

— Напротив.

Тя се наведе напред, сякаш да разгледа лицето ми през отворите за очите. Собствената й маска, с цвета на дрехата й, беше съвсем малка, направо символична — два бадемовидни овала около очите, — но въпреки това й придаваше екзотичност, каквато не би притежавала иначе, придаваше й още и привкус на мистериозност, струва ми се, на скритост, която вдигаше от нея бремето на отговорността.

— Сигурна съм, че сте много интелигентен човек, но не сте натрупали опита, който имам аз, иначе щяхте да сте овладели изкуството да преценявате лицата, без да ги виждате. Най-трудно е, разбира се, когато човекът срещу вас е с дървено забрало, което не отговаря на формата на лицето, но дори и тогава има какво да се отгатне. Брадичката ви е остра, нали? С малка трапчинка.

— За острата брадичка познахте — казах аз. — Но не и за трапчинката.

— Или ме лъжете, за да ме обезкуражите, или просто не сте забелязали трапчинката. Мога да отгатна каква е брадичката според вида на талията на мъжете. Тесният кръст означава остра брадичка, а под кожената ви маска се показва достатъчно, за да потвърди догадката ми. Макар очите ви да са дълбоко разположени, те са също така големи и живи, а при мъжете това означава брадичка с трапчинка, особено когато лицето е слабо. Скулите ви са високи — очертанията им си личат донякъде под маската, а слабите ви страни ги правят да изглеждат още по-високи. Косата ви е черна, както личи от косъмчетата по ръцете ви, а устните ви са тънки — виждат се през отвора на маската. Но не ги виждам изцяло, което означава, че имат много извивки, което е прекрасно качество за устните на един мъж.

Не знаех какво да кажа и ако трябва да съм откровен, в онзи момент бих си тръгнал с най-голяма охота. Накрая попитах:

— Искате ли да си сваля маската, за да прецените доколко са точни догадките ви?

— О, не, не трябва. Никой не си сваля маската, докато не засвирят матинадата. Освен това редно е да щадите чувствата ми. Ако свалите маската си и се окаже, че не сте красив, ще ме лишите от една интересна нощ. — От известно време стоеше седнала. Сега се усмихна и отново полегна на дивана, а косата й се разстла като тъмен ореол. — Не, Севериън, вместо да разкриваш лицето си, трябва да разкриеш душата си. По-късно ще го направиш, като ми покажеш всичко, което би направил, ако беше свободен да правиш каквото си искаш, а сега — като ми кажеш всичко, което искам да знам за теб. Идваш от Несус — това вече научих. Защо толкова бързаш да откриеш Пелерините?

Канех се да отговоря на въпроса й, когато една двойка мина бавно покрай беседката ни — мъжът, облечен в черната дреха на осъдените на изгаряне, а жената — наконтена с униформата на продавачка в шикозен магазин. Хвърлиха ни само бегъл поглед на минаване, но нещо — особеният наклон, навярно, на главите им една към друга — ме наведе на мисълта, че знаят, или най-малкото подозират, че не съм маскиран. Престорих се, че не съм забелязал нищо, и казах:

— Стана така, че нещо, което принадлежи на Пелерините, попадна в мои ръце. Искам да им го върна.