Джоэл Розенберг: Пурпурно небе

В този случай ставаше въпрос само за един-единствен разход.

— Недей да се цупиш — каза тя. — Щом се нацупиш, веднага изглеждаш десет години по-стар. — Отпусна се в ръцете му за бърза целувка, поколеба се за момент, а сетне устните й се разтвориха и той усети топлия й език в устата си. Спусна ръка към дупето й и я привлече към себе си, а другата му длан потърси гърдата й.

Само че тя го отблъсна и се дръпна.

— По-късно — каза. — Може би. — Усмихна му се и прокара пръст по ципа на панталоните. — Закъснялата награда е най-добра.

Наистина имаше случаи, когато едно „не“ съвсем не означаваше „не“ , но сега случаят не бе такъв.

По дяволите. „Трябваше да спра за малко в гръцкия ресторант. Един чийзбургерополис щеше да ми дойде добре сега.“ Каква всъщност излезе тя? Май храната щеше да е единственото му малко удоволствие в близко бъдеще.

— Кафе? — попита го тя.

— Прясно при това. — Той подуши. Усети аромата на хубаво, гъсто, приятно препечено кафе, което бе успяло да измести всички следи от онази странно позната миризма във въздуха.

Каква ли беше тази смрад? Стори му се толкова близка и натрапчиво позната, в същото време нещо в нея го притесняваше, но така и не успя да се сети какво.

Въздъхна дълбоко и посегна към длетото.

Иън Силвърстайн се сгуши в парката, нахлузи ботушите и се приведе, за да ги завърже.

Все още си оставаше градско момче и му се струваше странно да носи ботуши вместо обувки; освен това бе разбрал, че никъде в Хардуд няма да му се присмиват, ако вътре се разхожда по чорапи; да не говорим за това, че ботушите за сняг се оказаха изключително удобни.

Боже, та в единия джоб на парката си бе сложил чифт Китайски пантофи и тъй като досега така и не се появи удобен случай да си ги сложи, вече се замисляше дали да не ги извади и да ги прибере някъде в дрешника. Не можеше да ги носи в кухнята, защото някой можеше да се отбие — а щом го видеха, щяха да решат, че и те трябва да си обуят същите.

Щом завърза връзките на обувките, той отвори тежката дървена входна врата, а след това и мрежестата врата, подуши бързо режещо студения въздух и потръпна, когато почти арктическият повей го блъсна в лицето и проникна под дрехите.

Ммм… май трябваше да сложи един от онези външни термометри.

Само че всички в Хардуд душеха въздуха, за да преценят колко ката дрехи да си сложат, поне Арни Селмо винаги правеше така, следователно Иън смяташе да постъпва по същия начин.

Може и да беше глупаво, но така оставаше с чувството, че си е у дома на това място.

Огледа стаята, за да е сигурен, че всички лампи, са загасени. Това бе още един от обичаите в градчето, с които свикна: гасиш всички лампи, преди да излезеш, можеш да оставиш тази на верандата, за да ти е светло, когато се прибираш, но нито една от лампите в стаите, нито телевизорът или дори радиото, оставаха включени, както се правеше в града, където служеха за заблуда на крадците. Тук това се смяташе за разхищение.

Беше направил промени в къщата, както една приятелка му предложи, за което, разбира се, Арни даде съгласието си, но всяка една от промените — независимо колко незначителна — бе направена умишлено, грижливо обмислена предварително, така че да може след това да обясни на Арни каква е била идеята, макар че човек би забелязал едно доста необичайно съвпадение, че настъпилите промени малко по-малко бяха изличили присъствието на Ефи Селмо.

Когато преоборудваше кухнята, с помощта на Ториан Торсен събори стената между кухнята и хола, където се намираха полиците с дреболии, събирани години наред от Ефи, така че новата кухня, трапезарията и холът се превърнаха в една обща изключително уютна стая: половината й под бе застлан с килим, другата половина — облицована с теракота, стаята — разделена от плот, поставен на същото място, където някога бе имало стена. Така можеш да сготвиш вечеря и да си приказваш, с който се бе отбил, дори да се опънеш спокойно на опърпаното старо канапе с вестник и чаша кафе, докато наглеждаш къкрещата на котлона супа.

Ако с тази промяна къщата бе загубила облика си на дома на Ефи, то в това нямаше нищо лошо, стига той да измислеше някое разумно и напълно смислено обяснение.

Докато ремонтираше, научи много повече от очакваното за поставянето на напречни греди, за различните изолации, за електрическата система и телефонните връзки, а Хоузи непрекъснато бе до него, за да помага, а когато нито единият, нито другият знаеше как да се справи с някой проблем, когато се нуждаеха от повече от два чифта ръце, винаги имаше кой да се отзове, стига да проявиш достатъчно търпение и да почакаш.